Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала :
– Стена.
Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила:
– Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Разчуло се из гората, че заека …
Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил:
– Казвай как го направи!
– Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа.
На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение:
– Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?
Заека и вълка се натряскали в една кръчма
Заека и вълка се натряскали в една кръчма, и понеже не успели да се приберат, легнали на една полянка. На сутринта Заека се събудил по рано и гледа Вълчо мъртво пиян не може да мръдне, и си вика я сега да му скроя един номер. Намерил един голям прът и му го заврял отзад. След малко вълка се събужда, и пита к’во става, и докато пита бързо тича зад храстите. Чува се страшен рев, страшно викане. Спрял се за около 30 секунди и пак почнал. След малко отива при заека, и му казва:
– Мале зайо, не знам какво сме правили вчера, ама си изсрах гръбнака!
– Ахееее ясно, ама защо спря да викаш по едно време и пак почна?
– Е как наместих си го отново!
Зима. Вълкът е гладен. Хванал з…
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
– Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
– Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
– Лес…
– йес, йес – отговорила гората.
– Какой цветок растьот в етава мароза?
– Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
– Лес…
– йес,йес…
– Что я буду есть в ету ночь темную?
– Ую, ую…
