– Животът е като стълба на кокошарник!
– Защо бе?
– Защото е къс и осран.

– Обичаш ли туршия?
– Не, не мога да я ям.
– Защо?
– Главата ми не влиза в буркана. А и да влезе, ми люти на очите.

Някакъв мъж с палто влиза в езерото и почва да плува насам-натам. Смаян, един рибар му вика от брега:
– Ей, какво правиш?
– Не виждаш ли – пера си палтото!
– Че нямаш ли си пералня у вас?
– Имам, обаче от нея ми се вие свят.

Ето още няколко „турски“ фрази:
радио – джангър чекмедже
кинофестивал – фенер шашармасъ байрям
фестивал на широкоекранното кино – коджа чаршаф фенер шашармасъ байрям
GSM – сиджимка-йок лаф апаратасъ
рибар – балък абдал.

Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър.
– Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият.
– Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. „Мамка ти“ – няма проблем, помня; ама как се казваше „отвори се“ на японски, не мога и не мога да се сетя…

– От какво се страхуват и жабите, и момичетата?
– От щъркели.

– Какво е любовта?
– Любовта е болест, която, като всяка друга болест, се лекува в леглото.

– Що е то целувката?
– Устен договор за даване на долния етаж под наем.

Немият каэал на глухия, че слепият видял как куцият гони влака да му напомпи гумите.