Олигарх и бандит обсъждали по-нататъшното си сътрудничество. Олигархът казал:
– При нас всичко е ясно, но какво ще реши синът ми?
Бандитът:
– Нека да проверим. Сложи на масата хиляда долара, а аз ще сложа пистолета. Ще викнеш сина ти. Ако не вземе нищо, значи ще стане един достоен човек. Ако вземете парите, ще стане като теб, а ако вземе пистолета – като мен.
Викнали сина на олигарха. С едната ръка момчето слошил парите в джоба си, с другата взел пистолета и си тръгнал. Олигархът и бандитът се спогледнали:
– А сега какво? Полицай ли ще стане?

– Никога не бих се оженил за някоя жена само заради парите ѝ. А ти,Чапай?
– Разбира се, Петка. Но от друга страна, не е добре тя да остане стара мома само заради факта, че има пари.

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
– Явно отровата не действа – помисли си той.

Мутра е на почивка на Канарските острови. Страшно му
харесва. Отива при местния организатор и казва:
– Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее…
– Ами няма проблеми, доведете го.
– Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя.
– Много добре, ще го нагласим.
– Освен това, пясъка ви е жълтеникъв, а татко обича бял, разбира се ще платя.
– Добре, ще опитаме.
– И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така „хвър-хвър“, и затова ще платя.
– Добре, и за птичките нещо ще измислим.
– И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя.
– Добре, и с палмите ще се разберем.
Идва бащата на мутрата, почива си, радва се на живота. Влиза в морето – пясъка е бял, потапя си ръката във водата – точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така „хвър-хвър“, огледал се – палмите засадени на редове. Поседнал на
едно столче, затворил очите си блаженно и си помислил –
– Ето в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите!!!

Върви си Червената Шапчица в гората и изведнъж от храстите изскача един заек омазан целия с лайна.
– Ах, бедничкото то! Как си се оцапало! – казала Червенета Шапчица и бръзо го избърсала с една салфетка. Изведнъж от храстите се чул гласа на Кумчо Вълчо:
– Еееей! Червената Шапчица! Имаш ли още салфетки?
– Нямам!
– Лошо, я кажи на заека пак да дойде!

Какво носят блондинките зад ушите си, за да привличат мъжете?
– Глезените си.

Нане отишъл при Вуте, за да му поиска магарето с каруцата да си свърши някаква работа.
Вуте изслушал молбата му, па му рекъл:
– Какво да ти кажа, Нане… Не бих искал да ти ги дам, защото предишния път, като ти ги дадох ти ми ги върна магарето болно и гладно, а каруцата трябваше да я ремонтирам. Но също така не мога и да ти откажа, защото сме дългогодишни приятели и не искам да ми се разсърдиш. Затова, Нане, ще ти отговоря уклончиво – я си еби майката!

Нощ. Ню Йорк. Мутра спира такси.
– Пич, карай към Пловдив…
– Are you OK??! …
– Слушай какво, пич! Виждаш ли тоя куфар? В него има половин милин долара…
– ОК! Стария или новия град?

– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: „Ще се омъжиш ли за мен?“
И тя отговорила: „Не!!!“
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.