Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас:
– Почакайте, поручик! А парите?
Възмутен, поручикът отреагирал:
– Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат!

Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова:
– Поручик, за какво си мислите?
– За същото, за което и Вие, госпожо!
– Ах, поручик, какъв безрамник сте…

Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал:
– И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили.
– Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…

В началото на 2005г., в раздела „Любими герои“ на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница „поручик Ржевски“. Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името „Ржевски“, много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.

Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието „поручик“ е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.

Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, „слънцето на руската поезия“. А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.

Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.

Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, „много рядко и само за водка“.

Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си.
– А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка.
– Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове.
– Продължавайте, полковник, продължавайте…

Придружавайки по необходимост знатна възрастна дама на балет, за целите на избягване на конфуза, поручик Ржевски решил да се изпразни в ръката си. Седейки на последния ред поручикът така и направил, след което неволно изтръскал цялото съдържание напред. Спермата полетяла през всичките редове и паднала в оркестъра върху цигуларя.
По време на антракта, цигуларят се жалва на диригента:
– Маестро, някой се изпразни върху мен…
– И правилно, свириш като путка!

Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски:
– Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична.
Оболенски:
– Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси?
– Не.
– Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат.
Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб:
– Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси?
Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата!
– Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите?
– Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…

Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника:
– Поручик, какво пишете?
– Ами съчинявам химн за нашия полк…
– Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни!
– Но защо… Ето тук във втория стих има думата „знаме“…

Светското общество. Една от дамите разказва сутрешния си страшен сън:
– Господа, днес сънувах ужасен кошмар! Пъхам си аз пръста в устата, а там – нито един зъб!
Както обикновено пиян, поручик Ржевски повдига глава от салатата:
– Мадам, струва ми се, че Вие не там сте си пъхнали пръста!