Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва:
– Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Домакинята казва на иконома:
– Джон, дрехата на сър Хенри, моля.
Сър Хенри го спира:
– Спокойно Джон, ключ държа.
Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва:
– Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Домакинята пак подканя иконома:
– Джон, дрехата на сър Хенри, моля.
Сър Хенри го спира:
– Спокойно Джон, кърпичка държа.
След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата:
– Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа?
Всички чакат затаили дъх.
Сър Хенри казва:
– Джон, дрехата ми, моля.

Сър Хенри всяка сряда точно от два часа посещава клуба си за партия бридж. Една сряда наближава два, трима от карето са насядали около масата, картите са раздадени, но сър Хенри отсъства.
Точно в два пристига иконома на сър Хенри и казва:
– Господа, моят господар каза да ви предам, че има посещение на млада дама. Ако може – няма да дойде, ако не може – ще дойде.

Лорд Джон казва на слугата си:
– Джеймс, донеси ми рояла от хола!
– Ще свирите ли, милорд?
– Не, забравих си пурата върху него.

Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика.
– Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът.
– Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…

Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите:
– Е, къде беше пак, стар тъпако? По курви и кръчми цял ден, а?
– Не, ходих до града да си купя слухов апарат!

Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си:
– Ще се върна за вечеря.
Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита:
– За още патрони ли се връщате, сър?
– Не, за още кучета.

Английски лорд се опитва да свърши мъжката си работа, но не може и вика иконома да помага.
– Джон, погледни дали съм го вкарал в миледи?
Джон поглежда и отговаря с типична английска деликатност:
– Ако Милорд има два, то единия със сигурност е вътре.

Английски лорд изпълнява съпружеските си задължения.
Милейди: – Милорд, влезе ли?
Милорд: – Милейди, вътре е.
Милейди: – Тогава, Ох.

Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът:
– На Вашите услуги, сър.
– Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката
кой е в леглото.
– Един момент…
И така след минута иконома се връща на телефона:
– Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото.
Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда:
– Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед!
– Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път:
– Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя?
– Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина.
– Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?

Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: „Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
– Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна:
– Да, но аз Ви обичам!“
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
– Сър Джон, аз Ви обичам!
– Да, ама я виж какъв зелен кон имам!