Мечо Пух отива при Прасчо и му казва:
– Искаш ли да отворим заедно търговска фирма?
– И какво ще правим – ще продаваме мед ли?
– Не, ще купуваме мед, а ще продаваме свинско.

Седят си Мечо Пух и Прасчо на полянката.
Пух яде вафла.
По едно време Прасчо пита Пух:
-Абе Пух що ти е толко кафява вафлата.
-Щото я ям за трети път.

Колкото повече Прасчо търсеше, толкова повече Мечо Пух го нямаше…

Вървят Мечо Пух и Прасчо из гората. Прасчо пита:
– Пух, къде отиваме?
– Да колим прасе.
– Хм, а ако прасето опита да избяга?
– Ще те избягам аз тебе…

Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.
– Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
– Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
– Не, четох една готварска книга….

Върви си Мечо Пух през гората със счупена ръка и само с едно око. Среща го Йори и го пита:
– Пух Мечо, какво ти се е случило?
– А, нищо особено. Хванахме се с Прасчо на бас на едно око, че няма да може да ми счупи ръката.

Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят – захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо – съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
– Квии – квии – квиииииик.
– К’во се хилиш бе, свиньо мръсна – изръмжал Мечо – ‘наш как ми писнаха ушите.