Влачи се, Прасчо през гората само с три краченца и едно оченце.
Не щеш ли го среща магаренцето Йори и го пита:
– Прасчо, какво ти се е случило? Къде са ти краченцето и оченцето?
– Остави – отвърнал Прасчо – хванах се на бас с Мечо Пух на едно око, че не може да ми отреже крака!

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!

Мечо Пух казва на Прасчо:
– Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки!
– Мечо Пух, как така по осем? 8+8…?
– Аааа, не знам. Аз мойте осем вече ги изядох.

Мечо Пух казва на Прасчо:
– Прасчо, искаш ли да ти прочета бъдещето?
– От къде ще го видиш, Мечо?
– От една готварска книга.

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
– Бързо, дай ми пушката!
Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
– Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
– Приказват!? И какво приказват?
– Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Седят си Пух и Прасчо на сянка под едно дърво. В хралупата на дървото се чува бръмчене. По едно време Прасчо бръкнал в хралупата и облизал ръката си и се намръщил. Обърнал се към Мечо и казал:
– Пух, пчелите в това дърво са направили много странен мед.
Пух бръкнал в хралупата, облизал лапата си и казал:
-Това не са пчели, това са мухи.

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!

Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо…
Мечо Пух се провиква:
– Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме!
Прасчо го отпрал…
… след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.

Седят си Пух и Прасчо на сянка под едно дърво. В хралупата на дървото се чува бръмчене. По едно време Прасчо бръкнал в хралупата и облизал ръката си и се намръщил. Обърнал се към Мечо и казал:
– Пух, пчелите в това дърво са направили много странен мед.
Пух бръкнал в хралупата, облизал лапата си и казал:
-Това не са пчели, това са мухи.