Червената шапчица, Реймон Кьоно

…
– …към 5 часа все малки коли пускат…
– …тоя, готиничкия, му давам около трийсетак, ама сигурно това червеникаво кепе го състарява. И това тъпо шнурче отзад…
– …ами! Я има 25, я не…
– …като ти обърша един по дългия врат, още на два пъти ще ти го разтегна…
– Момку, ша слазяте ли?
– Не, уважаемо мрънкало! Ако ще ми се блъскате така на всяка спирка…
– …я си затваряй блеещото устройство, бе! На дъртия вълк тъпи номера ще пробутва!
– …виж го, бе! Млад бил, ама уморен! Я как се настани, а ние, бабите с багажа, да висим…
…
– Уважаеми радиослушатели, следват новините в 7 часа. Днес, по време на лов във…
– Следваща спирка – Римски площад. Който е за гара Сен Лазар, да се приготви за…
– …ей, го пак готиничкия – ей там, май има среща с някакъв приятел. Ох, горкия – паднало му е едно копче на сакото… ама май му го намериха… Сладур – иде ми да го схрускам!
…

Червената шапчица, Иван Вазов

…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече – момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
– Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат – казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
– Мале – каза той, – стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
– Ех, така зная аз – отговори баба Иваница, – и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
– Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! – извика с пламнали очи момиченцето. – Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
– Оставете баре един жив, бабината!

Червената шапчица, O’Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…

Червената Шапчица, Салвадор Дали
(из „Дневници на един гений“)

…Тази сутрин в съня ми се появи Червената Шапчица. Пред мен се появи не приказката, а поредица образи, съпроводени от символи, всички с ярка фройдистка насоченост. Докато сънувах, че се събуждам, то редица елементи се трансформираха в първичния си символистически вид – т.е. дърветата в гората, Майката, Бабата, и най-вече Вълкът и Ловецът се превърнаха във фалоси, кръжащи около момичето, което ми обърна гръб и се загледа в тях. После сънувах, че съм грабнал четката и съм я нарисувал, но тъй като по някое време в съня ми се намеси и Гала, то реших, че може би все пак съм буден и погледнах за последен път към бялото платно, което обикновено държа до леглото си, когато сме в Порто-Лигате. Без особена изненада открих, че платното вече бе запълнено от това, което импулсивно, но напълно подходящо и в духа на тъй сънуваната приказка нарекох „Девственица, изнасилена от собственото си въображение“… Но аз разбира се, съм гений и това ми платно бе само един, при това не особено важен епизод от развитието на моето съвършенство…

Червената Шапчица, Джаксън Полак
(откъс от статия в ежемесечния журнал „Ars Ultima – Ars Magna“)

…по силата на допълнение към завещанието на художника, считано за загубено, но открито миналата седмица при реставрацията на картината му „Изкушенията на Свети Антоний“ (белия правоъгълник, вляво от центъра), то с днешна дата името на култовото му платно, изпъленно в техника „черно върху черно“ – „Бой на негри в тунел“, бива заменено в каталозите на „Сотби“ от далеч по-описателното – „Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й в стомаха на вълка. Час първи“. Въпреки това, близки на гениалния маестро твърдят, основавайки се на очевидно неуместната в общата композиция бяла резка с дължина около два инча в горния десен ъгъл на картината, че изложеното в „Метрополитън“ платно е не посоченото в завещанието, а далеч по-късна и зряла творба, а именно „Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й. 4 секунди след намесата на ловеца“…

Червената Шапчица, Елин Пелин

С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче – Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
– Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, – казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, – са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя – нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…

Червената Шапчица, Роджър Зелазни

Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея – някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
– Помогни ми! – извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.

Червената шапчица, Омир

О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник – коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…

Червената Шапчица, Йордан Йовков

Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи – все хора от кол и въже, едни в дрипи, други – облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…

Червената Шапчица, Джон Р. Р. Толкин

Вълкът захленчи и се заизвива в краката на Червената Шапчица като куче, ударено от господаря си. Тя го изгледа строго, след което погледът й омекна. Червената Шапчица прибра под плаща си елфическия кинжал.
– Стани, – каза тя с уморен глас. – Никакво зло не си ми сторил и не ще отмъщавам. Можеш да вървиш накъдето видят очите ти.
– Мръсссна ссстара вешшштица! – изсъска задавено Вълкът. – И последното удоволствие ми отне, удоволствието да те изям! Но предричам, че не ще живееш дълго! Защото дълги са ръцете на Вълка и не една злина е сторил той в таз гора.
В този момент в далечината се разнесе мощната песен на рог и заехтя над хълмове и гори. Роханските конници идваха! Тропотът на копитата им разтърси земята и дружната им песен възрадва сирцето на Червената Шапчица, а в душата на Вълка всели страх и ненавист. Червената Шапчица изправи рамене и сякаш израстна. И не малко момиченце, а велик владетел човешки като че се бе завърнал от древните времена сред тази горска обител.