Червената Шапчица, Джаксън Полак
(откъс от статия в ежемесечния журнал „Ars Ultima – Ars Magna“)

…по силата на допълнение към завещанието на художника, считано за загубено, но открито миналата седмица при реставрацията на картината му „Изкушенията на Свети Антоний“ (белия правоъгълник, вляво от центъра), то с днешна дата името на култовото му платно, изпъленно в техника „черно върху черно“ – „Бой на негри в тунел“, бива заменено в каталозите на „Сотби“ от далеч по-описателното – „Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й в стомаха на вълка. Час първи“. Въпреки това, близки на гениалния маестро твърдят, основавайки се на очевидно неуместната в общата композиция бяла резка с дължина около два инча в горния десен ъгъл на картината, че изложеното в „Метрополитън“ платно е не посоченото в завещанието, а далеч по-късна и зряла творба, а именно „Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й. 4 секунди след намесата на ловеца“…

Червената шапчица – доклад на майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяйки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322 – домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова единица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име „Разпори и извади“, чиито цели са:
Първо: Унищожаване на вражеското съединение „Вълк“;
Второ: Спасяване на подразделенията „Баба“ и „Червена шапчица“;
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

Червената шапчица, Дж. Р.Р. Толкин

В една хралупа край Старата Гора живееше семейство шапипити. Това, обаче, не беше някаква мръсна и запрашена от стара дъбова кора и потрошени желъди хралупа, с под, осеян с опадала козина от белки и катерички и с миризма на стари гъби; не беше и някоя с тънки и напукани стени, в която, където и да седнеш зиме, вятърът навява ледени иглички зад яката ти. Не – това беше хралупа на шапипити, а хралупа на семейство шапипити, това означава удобен и уютен дом.

Тези шапипити не бяха заможни, но в рамките на скромните си възможности се бяха устроили доста добре. Наричаха се семейство Коутингс и бяха майка и дъщеря. Коутингсови живееха в тази горичка май от как свят светува и всички ги уважаваха, при това, не защото бяха богати, а заради това, че все се спускаха в забавни приключения или правеха нещо неочаквано и весело, което бързо се превръщаше в предмет на разговор между съседите и в разгорещени спорове по време на ежевечерните събирания под Големия Ясен, докато се обсъждаше „какво още ще хрумне на ония най-луди от всички шапипити – Коутингсови“.

Тук му е мястото да споменем, откъде идва названието на тези необикновени същества. Някои са на мнение, че „шапипит“ идва просто от „шапка“, и е свързано с навика на тези обитатели на Старата Гора, да носят почти постоянно червени шапчици, с най-различна форма, размери и оттенъци на червеното. Те, обаче, дълбоко се заблуждават. „Шапипит“ е древна дума, произлязла от руните „ша-наул-ра“, което в превод от езика на кудук-кан ще рече „тих“, „спокоен“; и „к’тупи-то-ваг“, което пък е заето от диалекта на горските джуджета – търговци на накити и следва да означава „горен свят“ и въобще се отнася до всичко, живеещо над земната повърхност. Повторена два пъти в името им, сричката „пи“ („там горе“) добре описва факта, че шапипитите правят своите домове най-често в хралупи или гнезда по високите и яки дървета… Тоест, става дума за едни тихи обитатели на гъстия клонак над главите ни.

Шапипитите се спогаждаха добре с всичките си съседи – и горските елфи от Гловинейл и с джуджетата от близката мина – Болиункайл и с рядко преминаващите с понитата си на път към или от съботния пазар в близкото село Вемивел, хобити… Единствените горски жители, с които те бяха стари врагове и от които наистина се бояха бяха Черните Вълци…

Червената шапчица, по Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм – косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата – отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.

Червената шапчица, Иван Вазов

…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече – момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
– Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат – казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
– Мале – каза той, – стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
– Ех, така зная аз – отговори баба Иваница, – и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
– Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! – извика с пламнали очи момиченцето. – Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
– Оставете баре един жив, бабината!

Червената шапчица, Жак Превер

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма – комини, смърт!
Не знаем – мрак, звезди,
безброй съдби…
Защо ридаем аз и ти…