– Царю честити… Ламята гладува!
– Какво яде тоз звяр?
– Девици невинни!
– Мдааа… бедната животинка… ще се спомине от глад в наш’то царство.

Прибира се Змей Горянин, а жена му го подхваща от вратата:
– Ти пак си бил в кръчмата! Не ме лъжи! Я ми дъхни!
С две думи – глупава, нелепа смърт…

Отрязал юнакът главата на ламята, а на нейно място поникнали две.
Отрязал и тях – появили се четири. Пак ги отсякъл – порастнали осем.
Сякъл, сякъл, докато каталясал до смърт.
Така е, като в училище не бил учил какво е рекурсия.

„… а на брега на реката стояла триглавата ламя и пеела пиянска песен в нестроен хор…“

Бие се добрият юнак с лошата ламя. Сече й първата глава, сече втората… И изведнъж третата глава на ламята му отхапва неговата и я изплюва.
Търкаля се юнашката глава по земята и вика триумфално:
– Две на едно за мен!

През девет реки зад десетата, през девет планини в десетата, през девет страни в десетата, имало едно време една ламя – добрата ламя Спаска. Събудила се тя една сутрин и си рекла:
– Бе да се еба в ламята, що живея толкова далече?

В едно царство се повила Ламята Спаска. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият – а именно който убие Ламята. Давал дъщеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукари и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и „овцата“ пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. „Я! Закуската сама дошла…“ – казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал „вземането на своето“.Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали насаме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало…
– Кой пък сега чука? – троснато запитал Иван.
– Ас са ти каса кой цука…

На един рицар, ветеран от много войни, ожаднял. Отишъл до близката рекичка и видял многоглава ламя да лежи под едно дърво. Рицарят тръгнал да и сече главите една по една. По едно време ламята питала:
– Рицарю велик, защо ми режеш главите?
– Пие ми се вода, ламьо.
– Ами, пий, аз не ти преча!?!

Ламята Спаска наложила тежка ангария – на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал:
– Ламьо, трябва да поговориме!
– Добре де, само ми излез от задника…

Добрият юнак отишъл да се бие с лошата ламя. Замахнал с меча и й отсякъл главата. На нейното място поникнали две нови глави. Отсякъл и тях – на тяхно място поникнали четири. Пак ги отсякъл – поникнали осем. И тях отрязал – пораснали шестнадесет. Сякъл юнакът, сякъл… а когато отсякъл 65536-тата глава ламята издъхнала, защото била само 16-битова.