Разхождайки се по улицата, детективът забелязва на отсрещния тротоар човек, който разхожда кучето си и казва на приятеля си:
– Този човек живее в много тесен апартамент.
– Как позна?
– Елементарно! Кучето му маха с опашка отгоре надолу, а не отляво надясно, както другите кучета.

Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва:
– Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият.
– Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла?
Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс.
– Холмс, как все пак се досетихте?
– Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.

Шерлок Холмс се събужда сутринта, отива в кухнята и заварва там доктор Уотсън. Поглежда го изпитателно и казва:
– Уотсън, пак си гледал порно цяла нощ.
– А как се досетихте, Холмс?
– Първо: Очите ви са зачервени.
– Правилно, а второ?
– А второ, друго освен порно нямам.

Уотсън пита Холмс:
„Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва.“
„Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника.“

Шерлок Холмс и д-р Уотсън се разхождат из долината.
Изведнъж чуват нечовешки вой.
– Какво става, Холмс? Да не е пак Баскервилското куче?
– Няма нищо страшно, Уотсън. Пак дават на сър Хенри овесена каша за закуска.

Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал.
И така се случи няколко пъти… Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.

– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо?
– Господи, Холмс, как познахте?!
– Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.

Шерлок Холмс замислено пита Уотсън:
– Уотсън, от толкова години се познаваме, а и досега не знам – защо имаш толкова идиотско малко име? Доктор…

– Защо Шерлок Холмс си няма приятелка?
– Елементарно: Уотсън!