Иванчо казва на майка си:
– Мамо, дай сладолед.
– Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
– Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
– Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
– Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
– Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
– Ето аз се връщам от работа:
Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.

– Иванчо, зашо си хвърли бележника в ъгъла?
– Наказвам го за двойката!

– Иванчо, признай кой ти е написал съчинението!
– Не знам, честна дума! Легнах рано да спя, госпожо.

Учителката:
– Иванчо, защо в диктовката си имаш толкова празни места?
– Място за реклами, госпожо.

– Иванчо! Как може, имаш двойки по всичко, освен по география?! 
– По география още не са ме изпитвали…

Иванчо и Марийка питат баба си:
– Бабо, а откъде идват децата?
– Щъркелът ги носи.
Иванчо казвана Марийка:
– Марийке, хайде да й обясним всичко, че така ще си замине необразована.

Учителката по литература:
– Деца, кажете ми една съгласна?
Иванчо:
– Марийка, госпожо.

Малката Марийка се прибира от училище и казва:
– Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата!
Майката, възмутена, но и учудена пита:
– И как стана това?
– Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.

Баща към сина си:
– Петьо, защо ухапа учителя по крака?
– Той се държеше с мен като с куче!

Учителят пише забележка на своя ученичка: „Марийка говори много!“.
На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: „Да бяхте чули майка й!“.