Малкият Иванчо пита майка си:
– Мамо, откъде идват малките бебета?
– Щъркелът ги носи.
– А кой чука щъркела?

– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище?
– Госпожо, дядо почина и аз от мъка…
– Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона?
– А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…

Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за „мръсната уста“ на Иванчо, извикала го и му казала:
– Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
– Да, госпожо – отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
– Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал:
– Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
– Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци…
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил…
– …се ебат, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
– Иванчо, не е ли малко неудобно…
– Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.

Учителката се разболяла и влязла в болница. класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва:
– Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.

Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая.
Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст.
Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана.
След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара.
– Защо не гори огъня?
– Ами я се наведи ти да го да го запалиш.

Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка.
Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал:
– Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?

В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов.“
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
– Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха.“
Учителката пак недоволна казва:
– Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал.“
Учителката го прочела и:
– Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал.“
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
– Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
– Ебал съм му майката, и утре е ден!“

В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие…
– Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията.
– Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите – надписи:
„Много добри деца“.
„Добри деца“.
„Не особено добри деца“.
„Лоши деца“.
„Много лоши деца“.
„Ужасни деца“.
„Безнадеждни деца“.
„Иванчо“.

Урок по геометрия.
– Иванчо, нарисувай на дъската ромб.
Иванчо рисува.
– Сега докажи, че това е ромб.
– Честна пионерска, кълна се в майка си и баща си че е ромб!

– Иванчо, защо вчера не си бил на училище?
– Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък.
– Какъв подарък?
– Ами не отидох на училище.