Учителката:
– Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?

Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата:
– Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с „м“!
Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие.
– Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка.
Момиченцето се изправило и започнало:
– Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали!
Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал:
– Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост!
Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал:
– Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем!
Станал Ванката и започнал:
– Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
– Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
– Бетонна стена.
– Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето?
Децата:
– Крава.
– Правилно! Но може да бъде и купа старо сено.
Иванчо от последния чин:
– Или купчина тор!
Учителката:
– Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
– Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
– Може!
– Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало?
Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото.
Иванчо, разтривайки ухото:
– Правилно! Но може да бъде и дъвка…

Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя:
– Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…

Бащата към малкия Иванчо:
– Харесва ли ти Марийка?
– Харесва ми, но е лоша по характер.
– Защо?
– Не ми дава да я пипам.

Две майки си говорят:
– Какво правят децата в другата стая?
– Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка.
– Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…

Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва:
– Госпожо, видяха ви се гащичките.
– Иванчо, напусни! – казала госпожата.
Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала:
– Иванчо, защо напусна часа?
– Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!

Иванчо се прибира възбуден от училище – научил нова дума. Обаче не знае какво точно значи.
– Мамо, мамо, какво значи „минет“?
– Млък, не ти трябва да знаеш такива думи!
Бащата се обажда:
– Защо не, обясни му на детето.
– Добре де… Значи, това е когато ти го вкарват в устата…
Таткото перва майката зад врата:
– На какво го учиш ма! Минет – това е ти да го вкараш на някого в устата. Син отглеждаме тука!

Иванчо се прибира щастлив вкъщи:
– Мамо, тате, спечелих олимпиадата по биология!
– Браво! А какво те питаха?
– Питаха колко крака има щрауса и аз казах – три.
– Ама щрауса има само два крака?
– Да, обаче всички останали отговориха „четири“.

Иванчо се връща от училище и казва на баща си:
– Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище.
– Как така специална?
– Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.