Щирлиц, Мюлер и Калтенбрунер варят раци. Колкото повече ги варят, те толкова повече почервеняват. „Наши“ – помисли си Щирлиц и тънка усмивка се прокрадна по устните на разузнавача.

В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. „Щирлиц вече прекали“, мисли си Мюлер.

Седи си Щирлиц и си спомня за съветските вестници…
„Правда“, „Известия“, „Красная звезда“…
Ах, тези незабравими статии: „Да превърнем в дело решенията на пленума на ЦК на КПСС“, портретът на вожда на първа страница… О, колко дълго бе лишен от това щастие!
За съжаление отново му бе съдено да се задоволява с омразната немска тоалетна хартия…

– Хм, скейтбордист – помисли си Щирлиц.
– Хм, Щирлиц – помисли си сваленият съветски пилот, който мъкнеше перката на сваления си самолет на рамо.

На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки „Ех, вашта мамка!“.
И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.

Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон…
„За щастие“ – мисли си Щирлиц.
„За вечеря“ – мисли си драконът.

Щирлиц незабележимо премина границата.
За това той разбра от сутрешните вестници.

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
– Явно отровата не действа – помисли си той.

Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
– Мюлер! – помисли си Щирлиц.
– Отчасти… – помисли си крокодилът.

Щирлиц видя наклонена кула.
– Пиза… – помисли си Щирлиц
– По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.