Връща се нашенец от Англия и на митницата го спира митничар с въпроса:
– Имате ли нещо за деклариране?
– Ами 500 000$.
– От къде толкова пари бе човек?
– Ами виж сега, играехме покер една вечер и аз имах фул и залагам 100$. Играча отсреща вика – плащам и вдигам със 100. И така няколко пъти докато го питам – какво имаш и той ми казва каре. Аз викам дай да видя а той ми каза „а, ние тук всички сме джентълмени и си вярваме“. И от тогава като ми тръгна една карта…

Какво е това – кафяво и се намира в бельото на малките деца?
Ръцете на Майкъл Джексън.

Мъжете от едно племе в Африка се славели като много надарени. Един ден негър от това племе си харесал негърка от друго племе и я подгонил из джунглата. Той я гони, тя бяга и не се дава. Накрая привечер я хванал:
– Моля ти се – примолила се тя – недей, ще ме повредиш нещо!
– А-а, дума да не става, затова ли те гоних цял ден!?
– Е, добре тогава – склонила негърката – но най-много да ти направя една свирка.
– Ами че то ако ми беше за свирката то аз и сам мога да си я направя…

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и я пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Отивам на рекичката да си мия пичката! – отговаря тя.
– Е-е-е! Ебахте й майката на хубавата приказка! – извикал Вълкът и избягал.

Зайо Байо си намерил пушка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса:
– Кума Лисо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – БУМ БУМ…
Изяла му го. После отишъл при вълка и му казал:
– Вълчо, БУМ БУМ,а ко не ми изядеш лайното – БУМ БУМ…
Изял му го. После отишъл при баба Меца и казал:
– Бабо Мецо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – ЦЪК ЦЪК… аз сам ще си го изям.

Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне:
– Нико, хайде сега изсвири нещо!
– Няма!
– Хайде бе, моля те!
– Няма! Няма! Няма!
После водещият с нормален глас:
– Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на „Капризи“ от Николо Паганини…

Две пенсионерки си броят парите и едната казва:
– Уф, Маро, останал ми е само лев и двеста.
– У, Пено, ти си добре – на мен са ми останали само лев и двайсет стотинки.

Едно момиче не можело да си намери приятел, защото му миришела устата. Майка му казала да не говори, а само да кима с глава.
Отишло един ден момичето в един бар и там я срещнало едно момче.
– Ти сега ли дойде? – попитало момчето.
Момичето кимнало с глава.
– Искаш ли нещо за пиене?
Момичето пак кимнало с глава.
– Ти да не си няма? – учудило се момчето.
– Не – не успяло да се сдържи момичето.
– Пръдна ли?
– Неее! – извикало момичето.
– Е сега вече се насра!

Кара си един пич колата и вижда една табела на която пише „с. Педерастово“. Влиза навътре в селото и забелязва един мъж. Отива при него и го пита:
– Абе, това село защо се казва Педерастово?
А мъжът му отговаря:
– Ааа, не знам, аз съм булка тука!

Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе.
– Ами мъжът ми не ще да ме ебе…
– Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте „не ме уважава“.
– Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава.
Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва:
– МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…