По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал:
– След пет километра!
– Как така? – учудили се всички.
– Ами ето как – посочил им той лозунга на стената, където пишело: „Всяка петилетка – крачка по пътя към комунизма!“

– Какво е общото между комунизма и атомната бомба?
– И двете премахват разликата между града и селото…

Върви милиционер и гледа пред него един чете „Работническо дело“ и псува – „да еба таз шибана държава“…
Милиционера го арестува и води при началника като си мисли да „набере точки“.
Началника му пита гражданина:
– Ти защо псуваш държавата бе?
– Как да не ги псувам, виж какво правят тези американци във Виетнам.
Началника доволен от отговора, вика подчинения:
– Ти защо не си разбрал за коя държава псува, а ми го водиш да ми губиш времето – три дена арест.
Излизат гражданина и милиционера и последния мърмори:
– Е каква стана тя, аз те водех теб да те арестуват, а аз ще седя в ареста.
Гражданинът:
– А аз като ти казвах „да еба таз шибана държава“, ти не ми вярваше.

Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита:
– Има ли някакви въпроси?
Отзад се надига Вуте:
– Сакам да питам дека е житото?
Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове…
След една година: събрание, доклад, овации…
– Има ли някакви въпроси?
Нане се надига тоя път:
– Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?

Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея:
– Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил?
– Им-м-м-ма! И не един, а два даже!
– Как два?
– Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…

Ленин говори на събраните революционни матроси:
– Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба!
– Не можем ли да минем без него?
– Без него можем, но без „Аврора“ – не!

СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни:
– Ало, КГБ ли е?
– Да.
– Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът.
– Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!

Българското и американското врабче се срещнали на българската граница.
– Къде отиваш? – попитало българското врабче.
– У вас, да почуруликам малко. А ти? – попитало на свой ред американското.
– У вас, да покълва малко.

Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка…
На сутринта Рейгън казва:
– Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем!
– Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея.
– Стига бе! Нали ти си главният тука?
– Ами добре, да вървим тогава…
Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача.
– Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба!
Горбачов:
– Ама аз съм Горбачов!
Пазачът:
– Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…

Учителка се запознава с първокласници:
– Ти как се казваш?
– Тошко.
– А какъв е твоят татко?
– Ами той работи в месокомбината, като директор.
– Седни Тошко на първия чин!
– Ти как се казваш? – пита тя следващото дете.
– Васко.
– А какъв е баща ти?
– Шеф е на Винпрома.
– Сядай и ти на първия чин!
– А ти как се казваш? – обръща се към трето дете.
– Сашко.
– А твоят баща къде е?
– В Държавна сигурност.
– ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност?
– Не знам, едва вчера го прибраха.