Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
– Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
– Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
– Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
– Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
– Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
– Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
– Да.
– Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?

Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
– Как си, лисо? – попитал я заека.
– Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
– Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека.
– Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка.
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
– О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката.
Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си:
– Добърррр деннннн!

Големия лос паднал в блатото и взел да потъва. Седи, не мърда и само главата с големите уста и рогата стърчат на водата. Минал заека наблизо и слуша:
– Зайо, помогни!
Заека помислили, помислил, па скокнал на главата на лоса, хванал се за рогата и му го натресъл в голямата уста. Лоса плюе, дави се и ръмжи:
– Зайо, мамка ти ебавам само да изляза!
А заека продължава да чеше и си мърмори под мустак:
– Как ще излезеш бе? Как ще се измъкнеш от тези мощни и космати лапи!

Лъва бил много възмутен, че животните замърсяват гората и са я превърнали на тоалетна.
Наредил той да построят една тоалетна и наредил всички да ходят в нея. Един ден обаче на заека му се досрало, а горската тоалетна била много далече. Огледал се той, видял че наоколо няма никой и се изсрал по средата на една полянка. Точно свършил работата и гледа по пътечката идва лъвът. Станал заека и захлупил лайното с лапи. Гледа лъвът, че заека крие нещо и пита:
– Ей, заек, ти кво правиш бе?
– А, нищо, хванал съм тука една пеперуда!
– Я да видя!
Вдигнал ръце заека, погледнал нагоре и казал:
– А, излетя!
Погледнал след това надолу и изненадан извикал:
– А, и се е насрала от страх!

Заекът имал рожден ден. Решили вълците да му изпратят поздравителна телеграма.
Седнали, написали я, дошли до подписа и взели да се чудят какво да напишат: „глутница вълци“ или „група другари“.
Накрая се решили на компромис: „глутница другари“.

Вървял си Зайо Байо през гората – и гледа един храст шава. Отишъл по-близо надникнал из зад храста и що да види – двама мечока педали се чукат. В този момент обаче, мечоците го забелязали и тръгнали да го гонят, защото е свидетел. Заека тръгнал да бяга с все сили… Но мечока таман го настигнал и таман да го хване и Зайо – хоп и скочил в някаква дупка. Мечока моментално бърка, хваща нещо, вади го, а то се оказва някакъв енот, който се разкрещява:
– Пусни ме бе, педераст нещастен!

Събрал лъва животните в гората. На събранието той казал: – Уважаеми, решил съм да построя като цар на животните един басейн.
Бурни аплодисменти… Само жабата изчакала всички да свършат с ръкопляскането и казала:
– Уррраааа…
Лъва я погледнал, но нищо не казал и продължил:
– Този басейн ще се ползва само в събота и неделя.
Пак бурни аплодисменти… Пак жабата изчакала и накрая казала:
– Уррраааа!
Лъва ядосано я погледнал и казал:
– В този басейн няма да се допускат зелени животни с големи усти.
Жабата весело отвърнала:
– Хе-хе-хе… Пак преебаха крокодила.

Един ден вълкът отишъл в бара на заека. Поискал:
– Дай една лимонада.
– Добре. – рекъл заекът.
Вълкът я изпил и му харесала много.
Пак казал:
– Дай една лимонада.
Заекът му дал и втора и трета.
На петата лимонада заекът казал:
– Е, ама ти какво си мислиш? Не мога да пикая толкова много.

Поканили заека на вечеря в ресторант, за да го включат в менюто.

Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил:
– Казвай как го направи!
– Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа.
На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение:
– Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?