Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас:
– Тук някой ще яде бой!
Всички се споглеждат, но никой нищо не казал. На другият ден същата история, но този път нервите на лъва не издържали и той го извадил навън и го поотупал малко. След малко заека влиза и изтупвайки си праха казва:
– Казах ви аз, че някой ще яде бой.

Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита:
– Кой сра на горската пътека?
Всички се умълчали.
– Питам – кой сра на горската пътека?!
Всички изтръпнали.
– Вашта мама, кой сра на пътеката?!
Слончето се обадило плахо:
– Ами аз без да искам се изпуснах малко…
– Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!

Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита:
– Как си, Вълчо, почиваш ли си?
– А, не, попаднах в един капан.
– И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?

Отива заека в една баничарница и пита:
– Имате ли 1000 банички?
– Не.
На другият ден пак идва:
– Имате ли 1000 банички?
– Не!
Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува.
Идва на четвъртия ден заека:
– Имате ли 1000 банички?
– Дааа, имаме!
– Хммм, и кво ша ги праите толко много?

Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
„Дайте ми една торта с моркови!“
„Нямаме торта с моркови“, отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: „Дайте ми торта с моркови!“. Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: „Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!“
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: „Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?“
„Не.“
„Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!“

Направили Наборна комисия в гората. Заекът обаче не искал да ходи войник и решил да си отреже едното ухо. Отишъл на преглед и го обявили за НгВС (негоден за военна служба) поради инвалидност.
Това обаче се разчуло и вълкът решил да си отреже опашката. Обявили го също за НгВС.
Слона също нямал желание да ходи в казарма и решил да си отреже оная ти работа.
Тръгнал към комисията да го преглеждат, но те като го видели още от далече се провикнали:
– Слоне, ти не идвай, тебе няма да те вземем, ти си дюстабанлия.

Тича Заека през гората и среща Вълка.
– Защо бягаш, Зайо? – пита го вълка.
– Остави се, Вълчо, някой с три ташака оправил Лъвицата и сега Лъва обикаля цялата гора и го търси.
– Добре де, ти защо се притесняваш, нали имаш два.
– Да, но Лъва първо ги къса, а после ги брои.

Отишъл гущера до едно езеро и гледа жабата вътре.
– Жабче, топла ли е водата?
Жабата мълчи.
– Жабо, топла ли е водата? – раздразнил се гущера.
Жабата пак мълчи.
– Ама, курво заспала, топла ли е водата?
– Може да съм курва, но не съм ти термометър! – отвърнала жабата.

Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези:
– Тате, разкажи ми приказка!
– Остави ме на мира!
– Ама разкажи ми приказка…
– Ох, добре де, коя приказка?
– Ами за хората ми разкажи.
Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър:
„Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?“
„Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…“

Решили горските животни да си пийнат и изпратили стоножката да им купи водка от ресторанта. Чакали я цял ден и тя дошла чак вечерта.
– Защо се забави толкова? – наобиколили я всички.
– Ами на вратата на ресторанта имаше табела: „Изтривайте си краката!“