Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
„Скиори.“ – помисли си Щирлиц.
„Щирлиц.“ – помислиха си рибарите.

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
– Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент?
– Не! – пошегувал се и Мюлер.

Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на „Гестапо“. Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…

Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого.
„Сторило ми се е!“ – помисли си Щирлиц.

Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
„Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?“ – помисли си Мюлер.
„Не е твоя работа, гадино!“ – помисли си Щирлиц.

Мюлер пита:
– Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
– Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза „Ху!“ на печата, преди да го удари.

Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
– Щирлиц, предай се!
От вътре се чува глас:
– Няма ме вкъщи…
– Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата!
– Ами, че може да съм тръгнал бос…
Мюлер се почесва по главата и казва:
– Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!

На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
– Щирлиц, този път прекали!

Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори:
– При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин…
Влиза Щирлиц.
– Хайл Хитлер!
– Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…

Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
– Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
– Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…