Щирлиц отваря вратата – светлина.
Затваря вратата – мрак.
Пак отваря вратата – пак светлина.
– А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.

Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас:
„Щирлиц, вие сте педераст!“
Глас зад кадър – „В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз“.

Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
– Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…

Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии.
– Навярно явката е провалена. – помисли си Щирлиц.

Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…

Щирлиц дълго гледал в една точка.
След това в друга…
„Двуеточие!“ – досетил се Щирлиц.

Щирлиц чете вестник и стига до обява:
„Поп-група търси пианистка“.
– Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! – мисли си Щирлиц.

Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел…
И по едно време усетил, че само си седи.

Мюлер вика Щирлиц:
– Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун?
– А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?

Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: „змия“и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер.
„Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста.“ – помисли си Щирлиц.