Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно…
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: „Хайл Хитлер!“ и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: „Хайл Гитлер!“…
Настава смут и объркване в залата… Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
– Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс…

Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер.
Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер!
Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал…
На сутринта го викат при Мюлер.
„Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си“, казва му Мюлер. „Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!“
„Спасен съм“, мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение.
Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!

Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
– Пистолет! – помисли си Мюлер.
– Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.

Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
– Щирлиц! – помисли си Мюлер.
– Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.

Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
– Биячи! – помисли си Щирлиц.
– Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.

Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
„Следят ме!“ – стресна се разузнавачът.

Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…

Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва – Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
„Забравил съм да изключа ютията“ – мисли си разузнавачът.

Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
– Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа – ще му сменя бравата!

Борман привиква Щирлиц:
– Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…