Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
– А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
– Аз съм ангел и искам да те позная!
– Но аз съм божа жена, не може!
– Аз съм ангел, слушай ме!
– Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
„Познал“ я отзад, махнал си чаршафа и казал:
– Уааа… не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
– Уааа… аз съм кондуктора!
