На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
– На кого ме оставииииии… Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа… Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее…
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
– Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
– Говори ли с моя мерзавец?
– Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него…
