Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква „П“. Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
– Кажи, Иванчо.
– „Подсъзнание“, госпожо.
– Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи „подсъзнание“?
– Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
– Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче…
– Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
