Tag Archives: като

Чапаев и Петка препускали с коне, защото ги гонели белите.
– Чапаев, този път ни хванаха!
– Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
– Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
– Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
– Чапаев, пускам се.
– Петка, дръж се още малко.
– Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Влиза мъж в магазин за хранителни стоки и започва да разглежда.
– Да ви помогна с нещо, господине? – предлага продавачката.
– Какво е това? – пита мъжът, сочейки към портокалите.
– Ами, портокали.
– Дайте ми две кила от тях и ми увийте всеки поотделно в целофан. А онова какво е? – продължава мъжът, като се обръща към картофите.
– Картофи, не виждате ли?
– Три килограма и да ми увиете и от тях всеки поотделно в целофан. А онова там?
– Леща… – отвърнала продавачката и бързо добавила: – Ама тя не се продава!

Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата- тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил:
„Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва.“
Жрецът казал:
– Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва.
Минал месец, жрецът си помислил:
„Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!“, и отишъл да пита каква ще е зимата.
Метеоролозите му отговорили:
– Зимата ще е много тежка!
– По какво познахте – попитал жреца?
– Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!

Седи си един каубой в бара и си порка. Към него се приближава млада дама и завързва разговор:
– С какво се занимаваш? – пита дамата
– Ами виж сега – аз съм каубой. Цял живот съм бил каубой, баща ми е бил каубой, дядо ми е бил каубой, и изобщо всички мъже в нашият род са били каубои. А ти каква си?
– А, ами аз съм лесбийка. Сутрин като стана, си мисля за жени. Докато се мия в банята, пак си мисля за жени, като ям – мисля си за жени, пазарувам – пак си мисля за жени. Абе изобщо през цялото време си мисля за жени.
Каубоят кимнал разбиращо и дамата си заминала. След известно време до него сяда друга млада жена, и отново му задава въпроса какъв е и с какво се занимава.
– Ами, как да ти кажа – отвърнал каубоят – аз досега си мислех, че съм каубой, ама преди малко разбрах, че всъщност цял живот съм бил лесбийка.

Докато си плавали с една лодка насред океана Крикор вика на Гарабед:
– Гарабед, ако скочиш тук ще намериш съкровище.
И Гарабед скочил да го търси. През това време пред Крикор се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал:
– Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето… айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Гарабед което ще си пожелае след като излезе от водата.
Тъкмо в този момент излязал Гарабед разгневен от водата и извикал:
– Крикор, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!

Някаква баба отишла на гробищата да види гроба на починалия си мъж, обаче защото отдавна не била идвала се изгубила. Гледа насреща си някакъв младеж и го пита:
– Извинете, знаете ли къде е парцел 73?
А оня й вика:
– Ама бабо, защо изобщо си станала като не знаеш как да се върнеш?

Някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
– Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
– 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
– И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
– Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.

Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е.
– Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба…
– Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота!
– То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…

Примрял от глад каубой препуска през прерията и изведнъж вижда индианец, който пече месо на огъня. Каубоят спира до него и се нахвърля на месото. Като се позасища, решава от любезност да завърже някакъв разговор.
– От кое племе си?
– От чернокраките. – отвръща индианецът.
– Знаеш ли… – продължава каубоят, – нещо не ми харесва вашият вожд.
– Като не ти харесва, не трябваше да го ядеш!

Младоженка пише писмо до рубриката „Съвети“ в местния вестник:
„Моля, помогнете ми със съвет. Мъжът ми е сексуален маниак и постоянно ме кара да правя секс с него – когато чистя, когато готвя, дори като пера и подреждам масата. Кажете ми какво да правя?
P.S. Извинете за накъсания почерк.“