Tag Archives: категории

Село. Нощ. Младеж и девойка седят на пейката и гледат небето. Момчето пита:
– Виждаш ли тази звезда горе?
Момичето:
– Виждам.
– Това си ти. А онази виждаш ли я?
– Виждам.
– Това съм аз. А онези двете, една върху друга, виждаш ли ги?
Момичето чувствено се долепя до младежа:
– Виждам!
Младежът, замечтано:
– Това съм аз, на мотора…

Попитали радио Ереван защо Кирил Добрев не може да помири младите и старите в БСП?
От радиото отговорили:
– Най-вероятно между тях седят седемцифрени суми, а не идейни различия!

Мъж си пътува с колата, марка „КИА“. Отпред мерцедес, двувратка, спортен, розов на цвят, спира рязко, сякаш кове пирон. Естествено пичът с киа-та се натриса отзад на мерцедеса, ама яко. От мерцедеса излиза напращяла блондинка:
– И са ко шъ праИм?
Никаква реакция от пичът.
– Е сеа шъ съ обада на мъж ми.
Набира, пуска на говорител разговора:
– Пак ли се натресе някъде?
– Ъ-хъ.
– Питай го каква марка е колата му.
– Ква марка ти е колата?
– Ролс-Роис.
– …чух, чух, а претенции има ли към тебе?
– Претендзии имаш ли?
– Не, нямам.
– Тогава бързо се прибирай!

Шефът има рожден ден. Подчинените се мъчат да измислят текст за поздравителната картичка. Влиза в стаята системния администратор. Всички го питат:
– Кажи нещо хубаво за шефа!
Той, без да се замисля:
– ТЪП, САМОВЛЮБЕН ПЕД*РАСТ!
Всички са във възторг:
– Идеално! Така и ще напишем, рядко умен човек, който си знае цената и най-важното не е равнодушен към всичките си подчинени, независимо от пол и възраст…

Тъкмо започнах да спестявам за Бентли и то какво – я чорапи ми се скъсат, я кифла ми се дояде…

Пред родилния дом…
Един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас на жена си:
– Марияяяяя! Излез да те цункам…
– Дидиии, покажи ми бебенцетооо…
– Дафииии… На кого приличааа?
– Катееее… Момче или момичеее…
Изведнъж сред всички тези щастливи мъже се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал:
– Иванееее! Иване, бееее…
Всички млъкнали и го загледали ужасени.
Но човекът продължил да вика:
– Иванееее! Покажи се бе, Иванееее…
Хората стояли като гръмнати, някои взели да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива и пак изкрещял:
– Иванеее! Взел съм ти кафе, ела долу ,като оправиш керемидите на покрива…

В едно селско училище назначили нова учителка – стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
– Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
– Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
– На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
– Как е семейният живот?
– А бе, вярно – човекът е простоват, ама… е от добро семейство!

– Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене „Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?“ И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика „Лазаре, стани!“ Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя – не „Лазаре, стани!“ И като го каже – двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам „А сега миряса ли? Да си лягаш вече!“ Онзи обаче почва да ми вика „Лазаре, ходи!“, „Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина.“ Следи ме гадината. А съм се унесъл – „Лазаре, стани!“ И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам „Лазаре, стани!“, явно съм привикнал.

Пена (100 кила без дрехи и сандали) пита комшийката си Гана (50 кила с мокър пуловер и ботуши):
– Гано мари, мой Вуте да не е у вас, мари?
– Не ма, Пено, що питаш?
– Казаха ми, че тръгнал по леки жени, та те за тва.

Цветан Цветанов бил на коктейл в БАН и там всички се обръщали един към друг по титли – г-н Професор, доктор на науките еди кой си, академик еди кой си! На Цветанов му станало гадно, че е тъпо парче и за да излезе от положение казал:
– Колеги, аз съм просто педагог, наричайте ме накратко Учителю!