На министърът му докладвали, че българите масово тръгнали да мигрират. Решил сам да провери. Отива на Терминал 2 – опашка. Доближава се и опашката се разбягала. Министърът се почесал по темето и се махнал. По-късно същия ден решил да се върне и гледа пак – опашка. Пак се доближил – народа пак се разбягал. Успял да хване само някакъв пенсионер, който не можел да тича. И го пита:
– Защо бягаш бе, старче?
– А бе бях тръгнал да бягам, ама като видях, че и ти си тръгнал да бягаш си викам „Що па да бягам?!“

Когато жена ми си тръгна, ми беше малко тъжно и самотно в началото. След това си взех куче, купих си мотора, за който винаги съм мечтал и накрая опънах съседката, на която отдавна и се каних. Животът ми просто се нареди, но сега започвам да си мисля, че когато жена ми ще се върне ще съм много прее*ан.

Виждат се двама приятели от гимназия, 20 години след завършването:
– О, Марче, кво става? Как си?
– О, ами Пешо заминах за Германия, ожених се, работя в немското БАН, три деца, едното го приеха в Харвард на 3 годинки още. А при теб?
– Епа, отивам си платя интернета!
– А иначе?
– Е иначе ще го спрат.

В съседната пробна:
– Ела де, стига си ходил насам натам! Излезли сме заедно! Я кажи, добре ли ми стои тази рокля? – нервно пита момичето.
– Ами… как да ти кажа… не съм сигурен! – казва той.
– Оххх, за нищо не ставаш, Иване! Кажи ми харесва ли ти или не! Просто е! – нервничи тя.
– Не, не ми харесва как ти стои…
– Заради цвета ли?
– Не, защото си дебела…

Седи един човек на диванче в банката и си чака реда. До него жена съсредоточено си чати по телефона. Диванчетата са подредени с гръб към витрините на банката. По някое време на стъклото зад тях се чува почукване. Човекът се обръща и вижда мъж с дете, който явно се опитва да привлече вниманието на жената до него, но тя вглъбена в заниманието си не чува.
Човекът се обръща към нея и и казва:
– Госпожо, някой Ви чука отзад!
Следва мълчание и объркан поглед от страна на жената…

2097 година. В голяма международна компания пристигат нов модел роботи – секретарки. Невероятно красиви, без никаква забележка… А бе, пички отвсякъде. Управителят на човешки ресурси събира персонала и дава указания как да се ползват роботите. След двучасово представяне, хилядите възможни операции и дейности, в капацитета на новите секретарки идва ред на въпрос зададен от един от мениджърите:
– А за с*кс стават ли?
– Да, лека целувчица по вратлето и секретарката ще ви извърти такъв с*кс, че и най-яката п*рно звезда може да и ръкопляска.
Значи разпределят секретарките по службите и работата продължава. Не минават обаче и десет минути и се чуват викове и псувни по целия етаж. Управителят силно притеснен:
– Колеги, извинете ме, забравих да ви кажа, че дупетата се ползват за острилка само…

Един французин, един арабин, един японец, един македонец и един българин пътували с кораб по морето. Ненадейно изскочила една невероятно хубава русалка. Като носител на хилядолетна еротична култура французинът направил с нея невероятна френска любов. Като носител на хилядолетна религиозна култура, арабинът я пребил до смърт, защото била излязла полугола. Като носител на хилядолетна кулинарна култура, японецът си направил вкусно суши от опашната и част. Разбира се, македонецът не направил с нея нищо, защото македонците, както и русалките са измислени. Интересно, какво направил с русалката българинът…
Е, как какво… като няма самодива… питал нея за Караджата…

„Съединението прави Силата!“ – е най-якият статус, постнат върху най-неподходящата стена!

Като се прибера в къщи всичко е наопаки! Кучето ме целува, жената лае…