Един технолог в месарска фирма, го попитали:
– Какво е по-добре, варен салам или сух колбас?
– А, бе… по-добре изпушете една цигара.

Разговарят двама стари приятели:
– Къде си счупи реброто?
– В собственото легло.
– Как успя?
– Ето така. Гушнах жената и казах „Миче, хайде да се любим…“, а тя леко се завъртя и ми заби един лакът в ребрата.
– Аууу, че е гадна! Често ли прави така?
– Не, само като объркам имената…

Снощи жената ми ровичка в телефона:
– Скъпи, какъв е тоя номер „Жана Прост*тутка?“
– Ами прост*тутка, понякога и звъня.
– Ти кой ще лъжеш, бе! Това е някоя твоя клиентка и пак ще работиш в почивните дни, работохолик нещастен…

Жена крещи:
– В банята ми има огромен паяк!!!
– Къде? Как изглежда? – пита съпругът.
– Ми много грозен и голям.
Паякът обиден:
– Е, ти па щото си Мерилин Монро!

– Напоследък си много нервен. Нещо да не се е случило?
– Не, просто имам едни лоши предчувствия…
– Какви по-точно?
– Ами, бившата ми жена се е развела с четвъртия си съпруг и се е омъжила за първия.
– И?
– Аз и бях вторият!

Мъж влиза в бръснарница и пита бръснаря колко ще трябва да чака за едно подстригване.
– Около 2 часа. Мъжът излиза, връща се след седмица и задава същия въпрос.
В бръснарницата има клиенти и бръснарят отговаря:
– Около 2 часа.
Мъжът пак си излиза, но това се повтаря вече няколко седмици. Когато това става за шести пореден път и той пак си излиза, бръснарят се обръща към един от клиентите си:
– Бил, моля те, следвай тая откачалка и ми кажи къде ходи и какво прави.
След 15 минути Бил се връща и се хили като луд. Бръснарят го пита:
– Защо се хилиш? Къде ходи откачалката?
– Ходи до апартамента ти.

Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да и помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:
– Какво става? Голяма ли е повредата?
– Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…

Скоро имах рожден ден… Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила… Децата също бяха забравили… Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
– Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
– Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
– Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
– Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана… чисто Гол!

– Сине, ела сега да пийнем по една ракия.
– Ама, тате, малък съм още!
– А бе, малък. Аз съм голям… ама заедно написахме домашното!