Събрали се видни архитекти и строители инжинери да се хвалят за срокове на строителството!
Минавайки пред Емпайър Стейт Билдинг попитали американецът за колко време е построен?
– Има няма 2 години – отговорил той!
Минали пред Айфеловата кула и французинът отговорил:
– 1 година и беше готова!
Дошло време на българина! Разходил ги по площада пред НДК и разбира се го заяли!
– Абе Ганьо тая сграда за колко време я построихте?
Обърнал се бай Ганьо към НДК и казал:
– Е*а ли му мамата, вчера я нямаше!
Събрали се видни архитекти и строители инженери да се хвалят за срокове на строителството!
Иванчо казва на майка си
Иванчо казва на майка си:
– Мамо, дай сладолед.
– Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
– Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
– Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
– Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
– Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
– Ето аз се връщам от работа:
Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.
Мъж вари ракия в плевнята, но му потрябвала вода
Мъж вари ракия в плевнята, но му потрябвала вода, отива с две кофи до кладенеца, връща се, а вътре двама полицаи и един митничар.
– Ракийка варим, а? И к’во правим сега? Пиши обяснения!
– Какво да пиша?
– Ами пиши всичко както си е.
Взема нашият лист и химикал, пише, пише и след малко подава листа:
– На 3 септември бях на село. Тъкмо щях да си тръгвам, гледам от плевнята се носи дим. Реших, че е избухнал пожар. Взех веднага две кофи вода от кладенеца и побягнах за да го угася. Влязох вътре, а там заварих двама полицаи и един митничар да варят ракия.
Един ден Зайо Байо отишъл в гората и казал
Един ден Зайо Байо отишъл в гората и казал:
– Аз съм зайче с кошничка, идвам да крада.
Срещнал го Кумчо Вълчо и му казал:
– Зайо Байо, тука няма да крадеш. Иди в Америка.
Зайо Байо отишъл в Америка, но на летището не се сдържал и казал:
– Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада.
Срещнали го на летището и му казали:
– Тука няма да крадеш. Иди във Франция.
Зайо Байо отишъл във Франция и на летището пак не се сдържал и казал:
– Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада.
Срещнали го пак на летището и му казали:
– Тука няма да крадеш. Иди в Германия.
Зайо Байо отишъл в Германия и на летището отново не се сдържал и казал:
– Аз съм Зайо Байо с кошничка, идвам да крада.
Срещнали го те отново на летището и му казали:
– Тука няма да крадеш. Иди в България.
Зайо Байо отишъл в България и си казал:
– Аз съм Зайо Байо с ко… Къде ми е кошничката?
Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса
Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка:
– За какво ти е тази кабинка? – попитал първият.
– Е, как за какво! Като си вървя през пустинята ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса?
– Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.
Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници
Еврейски доктор, не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника.
На входа залепил плакат с надпис:
„За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100.“
Американски адвокат, решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара, и посетил клиниката.
Влиза при доктора и казва:
– Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокатът:
– Пфу! Но това е керосин!
Докторът:
– Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20$.
Ядосан, адвоката платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал. След няколко дни отново решил да пробва, и да си върне парите.
Адвокатът:
– Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Докторът:
– Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът недоволен:
– Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
Докторът:
– Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$. Адвокатът дал 20$ и си тръгнал направо бесен. Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.
Адвокатът:
– Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Докторът:
– За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра дайте на господина 100$.
Адвокатът със широка усмивка взиращ се в банкнотата направо изревал:
– Но това са 20$?
Докторът:
– Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.