Срещат се двама евреи. Единият пита другия:
– Как си, как вървят нещата?
– Нормално.
– Как са жената, децата?
– Добре са.
– Как е работата?
– Ами, не е зле, оправям се някак си.
– Можеш ли да ми дадеш 1000 долара назаем?
– А ти, можеш ли да ме целунеш по гърба?
– Що по гърба?
– Ти също започна отдалече…!

Блондинка ражда и врещи като луда:
– Извадете го това от мен, болиииии! Сложете ми упойка, ще пукна!
По някое време се обръща към гаджето си, стоящо до нея:
– Ти, говедо мръсно, ти ми го направи това! Заради тебе сега ме боли!
Момчето с каменно изражение:
– Еми, аз кога ти виках „Дай да ти го сложа отзад“, ти викаше не, щяло да боли…

Една немска овчарка, един доберман и една котка умрели и попаднали в рая. Стоят тримата пред Господ, а той – любопитен да разбере в какво вярват животните пита всеки един:
– В какво вярваш, немска овчарко?
– Вярвам в обучението, в лоялността и подчинението към моя господар.
– Браво, седни от дясната ми страна. А ти, доберман, в какво вярваш?
– Аз вярвам в обичта и грижата, която дължа на господаря си.
– Много добре, ти ще седиш от лявата ми страна. А ти, котко, в какво вярваш?
Котката го изгледала и отговорила:
– Вярвам, че ти си ми седнал на мястото.

В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“. Отчето ги изслушвал и с разбиране им опрощавал греховете.
Добре, но този отец се споминал и дошъл млад свещеник, който не бил запознат с местните термини. Жените продължили да ходят на изповед с „паднах от мостчето“. Попчето, без да разбира за какво му говорят им казвал, че това не е голям грях.
Един ден му писнало и отишъл при кмета:
– Кмете, вземи го оправи това мостче, че жените по няколко пъти на седмица падат от него!
Кметът, знаейки местния жаргон само се засмял. Отецът му казал:
– Кмете, не се смей, защото само твоята жена тази седмица три пъти е паднала от мостчето!

След 30мин. разговор в ТВ предаването „Ясновидки“:
– А нещо за този месец, да ми се случи…?!?
– Да, в края на месеца ще получите голяма сметка за телефон, и автоматичен бой от мъжа си…

– Добро утро, ученици, има ли отсъстващи? Няма, а… значи, отсъстващите ги няма, къде са Райко и Мариян, а Славчо къде е, дядо му ли починал, пак ли бе, колко дядовци има това момче?! Мимо, не щракай с писалката, изнервяш ме, Петре, махни си главата от прозореца, у вас ако искаш и в хладилника си я завирай, там си хващай менингит, не се ръчкайте с Калин! Митко, к’во ти е бе, мойто момче, ‘що мижиш като плъх в трици? Не виждаш, викаш, ами като не си си измил очите тая сутрин… А, ето ги и Тамара и Елза, къде скитате бе момичета? Мойто куче така скита, скита и му се случи една случка…
– Каква бе, господине?
– Окучи се, айде сядайте, къде са ви чантите, ти Румене пак ли нямаш писалка? Вземи тая на Мима, тя по-добре да няма, много си разсеяна, мойто момиче, тая функция не се пише „котана” а „котангенс”, Младене, слез оттам да не разбереш бързо разликата между треперя и трептя, Даринке, вдигни я тая глава, не сме толкова страшни, я по-добре излез на дъската, да видиш, че и там страшно няма, я по-добре не излизай, че с това темпо… кой е дежурен тука, кой е ръпал тая гъба, толкова ли няма какво да ядете?! Боряно, я отвори на втора страница, прочети какво пише там, що не можеш да прочетеш, забравила си буквите, а, нямате книги у вас, е, поне обелката от салама си прочитай, като го изядеш…

– Край! Подавам молба за развод. Не помня от кога, не съм те виждала трезвен.
– Аз съм женен?

Днес получих две предложения за брак – от банкер и лекар… И сега се колебая… „парите или живота“…

Лорд се обръща към сина си:
– Млади господине, Вие получихте добро образование, имате завидно положение в обществото, време е да помислите за семейство. Какво ще кажете за брак с лейди Маргарет? Тя също е от старинен род като нашия, красива е…
– Не я искам!
– Добре, а какво ще кажете за лейди Емили? Тя не е от знатен род, но родителите ѝ са крупни индустриалци, тя е образована…
– Не я искам!
– А лейди Дороти? Тя не е богата, но е мила, симпатична, спортистка…
– Не я искам!
– Добре, кажете какво искате?
– Искам Джордж, камериера…
– Но той е католик!!!?

Една баба отива на зъболекар. Сяда на стола и се разкрачва.
– Бабо, аз съм зъболекар, не гинеколог.
– Млъквай и извади на дядо ченето!