Барманът пита клиент, пиещ нервно чаша след чаша:
– Проблем ли имате, господине?
– Да… със шестгодишния ми син.
– Какво пък толкова е направил?
– Забремени детегледачката.
– Ама как!?
– Надупчил е всичките ми презервативи…

ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ? Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина – падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
– Остави ме на мира, не разбра ли!
Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
В отговор получавам:
– Остави ме поне един ден да се наспя!
Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря… Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
– Сто пъти ти казах, че съм на диета…
Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си „майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз.“ А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е… хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост – синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах „ДОБЪР ДЕН“, и веднъж – „мерси.“ А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени…

Той винаги слизаше пръв от колата, минаваше от другата страна и и отваряше вратата като на кралица, а жените от квартала и завиждаха.
– Какъв мъж, какъв джентълмен! – казваха те.
А само тя знаеше, че дръжката отвътре е счупена.

– Комшо, айде да пра’им една далавера. Дай да ти дам моята жена у вас, а твоята да дойде у нас.
– Е защо па искаш да си смениме жените?
– Епа, изпотрошихме си оградата всека вечер да я прескачаме…

Звъни на вратата пощальон. Отваря му момче, около 10 годишно, облечено в халат, в едната ръка чаша уиски, в другата димяща пура.
Леко в шок пощальонът пита:
– Ъъъъ… вашите.. дали са си вкъщи?
– Така, като ме гледаш… дали са си вкъщи?!

Омъжило се селско момиче и заминало за града. След седмица получава писмо от родителите:
– Как си щерко? Как е у градо? Послушен ли е мъжо ти?
След два дни получават отговор:
– Мамо и тате, всичко е наред! Много е убаво у градо! Апа мъжо е имане! Готви, чисти, а в леглото е невероятен… Качи се на раклата па рипне връз мене и право там, па като се почне…
На следващия ден писмо от майка и:
– Щерко идвай си, баща ти се утрепа…

Жена пише на мъж по Фейсбук:
– Искаш ли да се видим!
– Гаджето ти да не се сърди?
– Нямам гадже…
– А кой е това на снимката?
– Ааа, мъжът ми, но с него сме само приятели!

Неделна служба в църквата. Изведнъж се чува страшен тътен и през гъстия дим се появява Сатаната. Огромен, страшен и с рога. Всички от страх се мушнали под седалките, само един човек не се изплашил. Дяволът се приближил към него:
– Знаеш ли кой съм?!
Човечеца:
– Разбира се!
Дявола:
– И НЕ ТЕ ЛИ Е СТРАХ ОТ МЕН?
Човека:
– Ти ли ще ме уплашиш бе? Аз от 30 години съм женен за сестра ти!

Село. Нощ. Младеж и девойка седят на пейката и гледат небето. Момчето пита:
– Виждаш ли тази звезда горе?
Момичето:
– Виждам.
– Това си ти. А онази виждаш ли я?
– Виждам.
– Това съм аз. А онези двете, една върху друга, виждаш ли ги?
Момичето чувствено се долепя до младежа:
– Виждам!
Младежът, замечтано:
– Това съм аз, на мотора…