Главата на семейството лежи на дивана и брои мухите по тавана. Синчето го пита:
– Тате, ще ми помогнеш ли за домашното по математика?
– Я бягай бе, ще си зарежа цялата работа и ще ти решавам задачи, как не!

Баща учи сина си на ум и разум:
– Ако рано си лягаш и рано ставаш, винаги ще имаш успех. Ето виждаш ли птичката. Станала е рано и си е намерила червейче, а ако беше станала късно, щеше да си остане гладна.
Момченцето се замисля за минута и пита:
– Тате! А червейчето бе? То също е станало рано, а птичката го е изяла!?
Бащата зяпва от изненада, но бързо се окопитва и отговаря:
– А червейчето се е връщало от нощен гуляй…

– Тате, спиш ли?
– Не.
– Дай 10 лева?
– Хърр…

– Тате, защо най-напред виждаме светкавицата, а чак после чуваме гърма?
– Защото очите ни са пред ушите.

В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
– Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята.
– Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.

– Какво правихте днес в детската градина?
– Играхме си на кукли.
– И кой победи?

– На кого прилича бебето?
– На татко си – през цялото време спи, а като се събуди, веднага налапва шишето.

Разговарят момче и момиче.
– Знаеш ли – казва той, – ние сме четири деца и всеки си има свой сребърен прибор за хранене!
– Това не е нищо – отговаря тя. – Ние сме седем братя и сестри и всеки си има свой собствен баща!

Попитали един човек колко деца има. Той отговрил:
– Ами шест.
– Сигурно много обичате децата?
– Децата не толкова, но правенето им…

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро, мадам, аз бих искал да…
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Било е трудно?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!