Разговор между майки:
– Охх, тази електроника направо побърква децата ни.
– Че защо?
– Вчера докато готвех, го питах колко е часа.
– И?
– Отговори ми: „Осмо ниво и половина“.
В зоологическата градина
Семейство майка, баща и син решили да отидат в зоологическата градина. Обиколили всички места и видели какви ли не животни. Най-накрая се спрели пред клетката на слоновете. Момчето ги огледало внимателно, забелязало члена на мъжкия слон и попитало:
– Мамо, какво е онова нещо, дето виси на слона?
– Това, сине, е хоботът.
– Не, погледни от другия край.
– Това, сине, е опашката на слона.
– Не, мамо, онова отдолу.
Жената замълчала объркано и накрая отсякла:
– Това не е нищо.
Майката отишла да купи сладолед, а момчето, останало незадоволено от отговора й, се обърнало към баща си със същия въпрос:
– Татко, какво е онова нещо, дето виси на слона?
– Това е хоботът, сине – отвърнал бащата.
– Не, питам за онова в другия край.
– А, това е опашката.
– Не, татко, онова отдолу – казало отчаяно момчето.
– Това е половият орган на слона, сине. Защо питаш?
– Ами мама каза, че това е нищо – казало момчето.
– Ех, сине – въздъхнал бащата. – Страшно разглезих майка ти…
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
„Болести“ при бъдещите татковци
„Болести“ при бъдещите татковци
1. Симптоми: широко отворени очи, полуувиснала долна челюст, последвани от неадекватно поведение изразяващо се в крясъци, размахваме на крайници, щуране насам-натам, подскачане. Име на болестта – уведомление за бременност. Времетраене: 1 до 3 часа. 2
. Подуване в областта на гръдния кош(т.нар. пъчене) с опасност от счупване (или поне пукване) на прешлен или ребро, наперена походка, глуповата усмивка тип „32 карата“, трескав поглед. Болест – първи дни след уведомление. Продължителност: около 3 седмици.
3. Болки в очите при ярка светлина, звън на камбани в главата при силен говор, клатушкане, пъшкане тип „искам да умра“, възможно повръщане. Болест – запиване след уведомление. Времетраене – няколко вечери (в зависимост от броя на приятелите).
4. Гадене, болки в стомаха, отпадналост, киселини. Болест – на жена му й е лошо (на него от солидарност – също). Продължителност: 4 месеца.
5. Опипване на чужд корем, слагане на ухо върху него посред нощ, подскачане по време на сън с вик „ритна ли?“ и обвинения в безчувственост при реплика „Бе я да си лягаш!“. Болест – очакване ритването на бебето. Времетраене: 10 седмици.
6. Замисленост, шарене с ролетка, чертане на скици, огромно количество мсачкана хартия, раздразнителност при прекъсване на мисловния процес от друго лице (например от жена му). Болест – план за подготовка стаята на бебето. Продължителност: 1 седмица.
7. Състезание с жена му тип „кой има по-голям корем“. Болест – развиваща се бременност. Продължителност: 6 месеца, след което той започва чувствително да изостава.
8. Ударени, порязани, натъртени пръсти; падане от височини; попържни; схванат кръст, крака, ръце. Болест – ремонт на стаята за бебето. Продължителност: 2 седмици.
9. Чистене, пране, готвене… Болест – жена му трябва да лежи. Продължителност: 3 дни (след това вика майка си).
10. Оплаквания „ще ми повреди бъбреците“ (а какво ли става с тези на жена му), „цяла нощ не съм миглан от това ритане“ и пр. Болест- бебето рита. Продължителност: 10 седмици.
11. Провикване на обществни места „Виж как ти се мести корема“ (сякаш не усещаш). Болест – бебето се движи. Продължителност на пристъпа: 2-3 пъти (спиране след остри забележки).
12. Изумление „толкова малки дрехи?!?“, недоверие в предвижданите размери на бебето, възклицание „колко пари????“. Болест – пазаруване на дрехи за бебето. Продължителност: 2-3 часа.
13. Подуване на краката, киселини, спазми в областта на стомаха. Болест – наближава раждането (не неговото). Продължителност: 2 седмици.
14. Грабване на ключовете и багажа. Болест – невинно изохкване на бременната („Не се смей – няма ти да ставаш баща“ казва по адрес на жена си). Продължителност: 3 до 5 пъти в 14 денонощия.
15. Припряност, бутане на жена си „Бързай де, по пътя ли искаш да родиш“, шофиране тип Шумахер, възмущения „как може да си толкова спокойна?!“. Болест – контракции на бременната. Продължителност: от дома до болницата.
16. Симптоми номер 3. Болест – запой по случай новороденото. Продължителност: 1 до 3 дни.
17. Треперене на ръцете, заекване, трескав поглед и горда осанка. Болест – изписване на бебето.
Ако мъжът Ви има някои от гореописаните сиптоми – запазете присъствие на духа – просто ВИЕ сте бременна.
На какво ме научи майка ми
На какво ме научи майка ми
На извънсетивни възприятия:
„Сложи си пуловер,знам,че ще ти е студено!“
Да очаквам:
„Само почакай баща ти да се прибере!“
Да приемам предизвикателствата:
„Какво си мислеше,а?Какво си въобразяваше ти?!Я не ми отговаряй!!!“
Да ценя добре свършената работа:
„Ако ще се избивате,правете го отвън! Чистила съм преди малко!“
На вяра:
„Моли се петното да излезе от килима!“
На логика:
„Защото аз казах така, затова!“
На ирония:
„Продължавай да ревеш и ще получиш истинска причина да го правиш.“
На процеса „осмоза“:
„Затваряй си устата и си яж вечерята!“
На издръжливост:
„Ще седиш там докато не си изядеш вечерята“
На необичайна гъвкавост и акробатични номера:
„Виж си врата отзад колко е мръсен само“
Да разпознавам климатичните явления:
„Тази стая изглежда,сякаш ураган е минал през нея“
На контрол на поведението:
„Спри да се дръжиш като баща си“
На причинно-следствени връзки:
„Ако паднеш от люлката и си счупиш врата,няма да дойдеш с мен до магазина!“
Да мисля в перспектива:
„Ако не си вземеш теста по алгабра с шестица,никога няма да си намериш добра работа“
На правосъдие:
„Надявам се един ден твоите деца да бъдат точно като теб…тогава ще видиш какво е !“
Истории от детската градина
Истории от детската градина
Зима. Детска градина. Следобед. Децата
се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се
бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два
номера по-малки, но накрая, потънала в
пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно!…
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова
трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
– А това не са моите обувки!…
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
– А къде са твоите?
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм
със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в
обувките…
