Вървят си две жени от село по пътеката през гората и по едно време се натъкват на човешко ла*но…
Едната казва:
– Ееее, то бива ли така и баш тука на пътеката…
А другата:
– Пено мари, ми то преди малко твой Иванчо се въртеше тъдява…
– Въх на мама мариии… кък убаво го навило…

Елитно училище, кандидатства се за първи клас. Питат детенце:
– Колко годишни времена знаеш?
– Две.
– Пак си помисли.
– Две.
Навън възмутени родителите:
– Добре де, може ли така да ни излагаш?!
– Ами само две знам… На Вивалди и на Чайковски…

– Тате, тате, циркът дойде!
– Не, тати, не. Това са абитуриентки.

Една жена била бременна с близнаци. Не знаела, как да кръсти едното. Отишла при доктор и питала:
– Как да си кръстя детето!
Той:
– Отиди на пазара и първата дума която чуеш така го кръсти.
Първата дума била мозък. Така го кръстила. Попитала доктора, как да си кръсти второто.
Той:
– Отиди в парка и първата дума която чуеш така го кръсти. Отишла в парка и първата дума била гледай си работата. Така го кръстила. Децата като пораснали отишли в парка, на Мозък му се допикало и отишъл в храстите. Едни полицаи спрели и казали:
– Как се казваш?
– Гледай си работата.
– А бе, как се казваш?
– Гледай си работата.
– А бе ти нямаш ли мозък?
– Ей там е, пикае в храстите.

– Ало, 112 ли е?
– Да, слушам Ви.
– У дома става нещо странно. Мама, тате и баба изглеждат доста уплашени, ходят насaм-натам и плачат.
– Запазете самообладание. Кажете ни кой още е там?
– Току що пристигнаха коли на пожарната, гражданска защита и линейка. Стaвa нещо, кaзвам ви! Всички търсят Кирчо.
– Защо шептите?
– Крия се.
– Зaщо? Кой всъщност сте вие?
– Кирчо…