Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
– Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
– Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…

Известна актриса говори с познат:
– Но стига сме говорили все за мен. Нека да поговорим за вас. Кажете, хареса ли ви моя нов филм.

В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява:
– Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет!
Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе.
Конферансието продължава:
– Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет!
От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава:
– А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда…
В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат.
Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието:
– Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.

Един се обадил по обява в цирк. Казал на директора:
– Аз имам кон,който свири на пиано.
– Това е невъзможно!
– Е да, ама аз имам и крава, която пее, докато той свири.
Съгласил се директорът, а номерът имал невероятен успех. Директорът попитал дресьора:
– Как правиш така, че конят свири, а кравата пее?
– Абе, всичко е лъжа и измама. – махнал с ръка той – конят и свири и пее, а кравата само си отваря устата.

– Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор.
– Някакъв пирон в обувката ми взе здравето!
– Не го вадете до края на сезона!

Посред нощ някой силно чука на фургона на директора:
– Циркът гори, циркът гори!
– Веднага събудете гълтача на огън!

Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния съпруг на известна звезда.
– Аз съм мъжът на … – казва той.
– А през деня с какво се занимавате?

Редактор пита автора:
– Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича „Бумеранг“?
– Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.

На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено.
Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади:
– Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н.
На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана.
Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала.
Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре.
Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил:
– О’кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?

Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц.
– Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема!
– Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.