В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината:
– Какво е това?
– Как какво – неутроноуловител. – отговорил боеца.
– Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?

При инспекция офицерът пита един от войниците:
– Колко време сте в армията?
– Много. – отговаря войникът.
– Много какво?
– Много дълго. – е крайният отговор.

Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия:
– Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката?
– Ами има бе, майна, що да няма…
– Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак – редник Петров, имаш ли още вода в манерката?
– Съвсем не, господин старшина!

Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците:
– Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда…
– Това не е ли малко? – пита един от тях.
– Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.

Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции:
– Значи, като се издигне самолета на 3000м височина – скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата.
Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона – парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон – парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас:
– Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!

Новабранец се жалва на началството:
– Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас…
– Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!

Реклама за професионални войници:
„Влезте в армията!
Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!“.

Старшина командва взвод войници:
– Ходом, марш! Раз, два… раз, два…
Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва:
– Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!