Съдията:
– Вашата жена се оплаква, че постоянно я държите в страх.
– Няма такова нещо господин съдия…
Съдията(шепнейки):
– Кажете ми, като мъж на мъж, как успявате?

В съда:
– Адвокатите, замълчете! Нека чуем и човека!

Прокурoрът:
– Подсъдимият е извършил престъпление с изключителна дързост, ловкост и фантазия.
– Няма какво да ме хвалите. Нищо не признавам!

– Обвиняеми, защо откраднахте колата?
– Много бързах за работа.
– Тогава защо не се качихте на автобус?
– Нямам книжка за автобус…

Съдия към обвиняемия:
– Нали предишния път ви казах, че не искам повече да ви виждам тук?
– Казах им аз на полицаите, но не ми вярват нещо.

Клеинт се обажда на адвоката си:
– Какво става с моето дело?
– Справедливостта възтържествува!
– Бързо обжалвай!

– Господин съдия, невинен съм!
– По-рано съдили ли са Ви?
– Никога. Това е първата ми кражба.

Съдията пита подсъдимия:
– Имате ли адвокат?
– Не.
– Не мислите ли, че ще е по-добре, ако наемете?
– Не, мисля да говоря истината…

Жена отива при мъжа си в затвора:
– Децата вече започват да питат?
– Какво? Къде е татко ли?
– Не! Къде си заровил откраднатото…

– Не помислихте ли за вашата стара майка, когато извършихте кражбата?
– Помислих, но нямаше нищо подходящо за нея.