– Искам да осъдя съседа си за обида! Нарече ме хипопотам!
– И кога стана това?
– Преди две години.
– А защо чак сега се сетихте да го съдите?
– Ами чак вчера видях по телевизията какво е хипопотам.

– Подсъдими, имате ли да кажете още нещо като смекчаващи вината обстоятелства?
– Имам. Моля да бъде взета предвид младостта на моя адвокат.

Адвокатът казва на прокурора:
– Не виждате ли, че клиентът ми е дебилен?
– Това не е основание да го оправдаем. Все пак, той е човек като мен и вас.

Съдията:
– Напомням ви да говорите истината, цялата истина и само истината! Е, какво имате да ни кажете?
– Ами какво да ви кажа при такива ограничения?

– Обвиняеми, трябваше веднага да предадете намереното портмоне в полицията!
– Ами аз отидох още същия ден, но в полицията нямаше никой.
– Тогава защо не отидохте на следващия ден?
– На следващия ден в портмонето вече нямаше нищо.

Инспектор мъмри директора на затвора:
– Охраната е много лошо организирана. Просто е невероятно, че през последните две години не е избягал нито един затворник!
– Много е просто. Всяка сутрин чета на затворниците вестниците с новините за това, което става от другата страна на стените на затвора.

– Подсъдими, защо не се откажете от обирите? Знаете, че след всеки взлом ви залавят…
– Е, нека не преувеличаваме, господин съдия. Чак пък след всеки!

– Обвинен сте, че сте откраднали една домашна патица – казва съдията.
– Това беше дива патица, господин съдия!
– Откъде разбрахте?
– Трябваше само да видите колко се измъчих, докато я хвана!

Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място.
Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая.
– Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър.
– Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме.
– Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал.
Седят двамата пред вратите на рая и си мислят:
„Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?“
Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили…
Свети Петър се върнал чак след три месеца:
– Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените!
– Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после?
– Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!

Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник.
– Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът.
– Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.