Двама току-що заловени престъпници си говорят:
– Абе имаш ли някой познат в полицията да ни измъкне оттук?
– Ами имам един познат ама…
– Кой?
– Брат ми, от две седмици е в следствения арест.

– Щом казвам „не съм го откраднал“, значи няма да ви го върна!

Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време.
– Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да стои затворено по цял ден…

– Вярно ли е, че сте нарекли този господин „глупак“ – пита съдията.
– Вярно е – отговаря селянинът.
– А истина ли е, че сте го нарекли и „овен“?
– Не, това забравих да му кажа.

– Какво ще стане след Страшния съд?
– Как какво – апелация.

„…и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите…
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително.“

– Ето че вече двайсет години се срещаме с вас в тази зала и то доста често – казва съдията на обвиняемия. – Мисля, че за тези години вие бихте могли изцяло да се промените и да се поправите!
– А вие, ваша чест, бихте могли да станете министър на правосъдието…

В адвокатска кантора „Смит, Смит, Смит и Браун“ влиза клиент. Той на всяка цена иска да види последния от съдружниците.
– Но защо не някой от семейство Смит? – пита го секретарят.
– Този Браун трябва да е много умно момче, след като е успял да се вмъкне в толкова интимна компания – казва клиентът.

Съдията пита обвиняемия:
– Така ли откраднахте, както разказа прокурорът?
– Не точно така, но и неговият метод заслужава внимание.

– Да-а-а, каква щедра природа имаме… Разхождам се вчера из парка, и гледам на тревичката – златно синджирче! Измъкнах мадамата от него и си го взех за спомен.