85 годишен затворник:
– Вече съм една година тук. За изнасилване на непълнолетна…
– Вие? На тази възраст?
– Обвинението така ме поласка, че сам се признах за виновен…

– Чухме ищеца, а сега да чуем ответника.
– Уважаеми съдии, нямам какво да кажа… Но ако нямате нищо против безналични плащания…

Съдията към обвиняемия:
– Защо избягахте от затвора?
– Исках да се оженя…
– Странни са Ви представите за свобода…

Съдия обявява присъдата – 20 години затвор. Обвиняемият:
– Но аз съм на 78 години.
– Няма да искаме от вас невъзможното – ще излежите, колкото можете.

В съда:
– Обвиняеми, защо сте откраднал парите, а бижутата сте оставил?
– Господин съдия, сега говорите точно като жена ми…

Съдията:
– Трябва да се опитате да станете друг човек.
– Вече се опитах, но ме затвориха за подправяне на документи.

Съдията:
– Вашата жена се оплаква, че постоянно я държите в страх.
– Няма такова нещо господин съдия…
Съдията(шепнейки):
– Кажете ми, като мъж на мъж, как успявате?

Прокурoрът:
– Подсъдимият е извършил престъпление с изключителна дързост, ловкост и фантазия.
– Няма какво да ме хвалите. Нищо не признавам!

– Обвиняеми, защо откраднахте колата?
– Много бързах за работа.
– Тогава защо не се качихте на автобус?
– Нямам книжка за автобус…

Съдия към обвиняемия:
– Нали предишния път ви казах, че не искам повече да ви виждам тук?
– Казах им аз на полицаите, но не ми вярват нещо.