– Не ви ли е срам на стари години да откраднете мобифон?!
– Господин съдия, на млади години нямаше!

Съдията:
– Напомням ви да говорите истината, цялата истина и само истината! Е, какво имате да ни кажете?
– Ами какво да ви кажа при такива ограничения?

Съдия пита следствен лекар:
– Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп?
– Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми!
– И сте сигурен, че не бе жив?
– Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…

– Обвиняеми, трябваше веднага да предадете намереното портмоне в полицията!
– Ами аз отидох още същия ден, но в полицията нямаше никой.
– Тогава защо не отидохте на следващия ден?
– На следващия ден в портмонето вече нямаше нищо.

Съдията пита подсъдимия:
– Имате ли адвокат?
– Не.
– Не мислите ли, че ще е по-добре, ако наемете?
– Не, мисля да говоря истината…

В книжарницата:
– Искам книгата „Как да забогатеем бързо“.
– Ние я продаваме в комплект с Наказателния кодекс.

Следовател към обвиняем:
– Имате ли алиби за времето на престъплението?
– Да, в каква валута го искате?

Адвокатът произнася пламенна реч в защита на красива млада жена:
– Но, господин съдия, от къде тази нещастна жена е могла да знае, че нейният съпруг е чувствителен към арсеник?

– Какво е последното ви желание? – обръща се прокурорът към осъдения на смърт.
– Да ви върна същия въпрос.

Съдия пита обвиняемия.
-Защо ударихте господин Петров?
-Защото след това той ме ритна.