Оправдават обвинен в кражба чрез взлом. На излизане от съда адвокатът се обръща към оправдания си клиент:
– Е, доволен ли сте от защитата ми?
– Общо взето, да. Но ако знаех, че съм невинен, не бих си ангажирал адвокат!

Двама приятели играят табла. По едно време единият се ядосва и удря с таблата по главата другаря си. За нещастие той умира. В съдът съдията го пита:
– Защо уби приятеля си?
– Ами играем си ние на табла и той хвърля заровете – дюшеш. Пак хвърля – пак дюшеш. Отново хвърля – отново дюшеш. За четвърти път хвърля – дюшеш…
– Ами ти защо не го удари с таблата по главата?

Вкарват в килията нов затворник. Той оглежда обстановката и пита надзирателя:
– За какво са тия решетки на прозореца?
– Заради сигурността.
– Вие не сте наред! Кой ще влиза в затвора чрез взлом?

В три часа през нощта полицай спира мъж с голям куфар.
– Стой! Какво носиш в куфара?
– Още не зная.

Покрай затвора минава готина мадама. От една от решетките един затворник се провиква:
– Извинете, госпожице! Свободна ли сте на осемнайсти февруари две хиляди и седемнайста година вечерта?

Подсъдимият:
– Връщам се аз от командировка и гледам жената с някакъв тип се въргалят в леглото. Отивам спокойно в кухнята да си намажа филийка с масло да се успокоя. Вземам ножа и филийката, намазвам я с масло, и гледам оня идва към мене. Аз се стреснах, изпуснах филийката и ножа, той взе че се хлъзна на филийката, набучи ce на ножа, и така 16 пъти…

– Подсъдими, какво правихте на 22 ноември в 10 сутринта?
– Ами господин съдия, бях тук и ви обяснявах какво съм правил на 5 юни в 8 вечерта…

В съда:
„Жертвата е ударена с тъп предмет, най-вероятно: локомотив“.

Съдията към обвиняемия:
– Преди половин година ви осъдих за кражба на панталони, а ето, че отново сте тук!
– Извинете, господин съдия, но няма панталони, които да траят вечно!