Лудница. 100 предпазни огради. Кроял се план за бягство…
Най-умният (доколкото може да е умен) измислил план: да прескочат всички огради.
Речено-сторено. Започнали да прескачат оградите. На 24-тата главния питал:
– Уморихте ли се?
– Не! – отговорили бодро всички.
Продължили. На 56-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Не!
Продължили. На 72-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Не!
На 99-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Да!
– Тогава ай да се връщаме.

При лекаря:
– Пушите ли?
– Не.
– Жалко… Щях да ви кажа да спрете, и щяхте да се оправите.

В лудницата:
– Как е онзи пациент, който се мислеше за Иван Асен Трети?
– Оправя се малко по малко. Сега се мисли за Иван Асен Втори.

– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето!
– Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!

Лекар пита пациент:
– Тази операция е доста скъпа, ако се окаже нужна – ще можете ли да я платите?
– А ако не мога да я платя, ще се окаже ли нужна?

При ветеринаря:
– Докторе, конят ми понякога ходи нормално, а понякога куца – какво да го правя?
– Хващаш го когато ходи нормално и го продаваш!

В реанимацията:
– Ало, докараха ли Петров при вас?
– Да.
– Жив ли е?
– Още не е.

– От какво се оплаквате?
– От безсъние.
– И по колко часа спите на ден?
– По десет.
– Че какво безсъние е това?
– Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…

Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му:
– Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира…
– Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете.
– Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.

Лекар преглежда пострадал пациент:
– Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.