Индиянец отишъл при вожда на племето:
-Вожде, искам името ми да е по-кратко.
-Добре сине мой,а как се казваш?
-Казвам се „БЪРЗАТА СТРЕЛА“
-Как искаш да се казваш?
-Фиииии….ю

Каубой и индианският му водач препускат из прерията. По някое време спират, индианецът се ослушва и казва:
– Апахите идват от запад.
– Какво ще правим?
– На изток!
Пак препускат. Пак спират.
– Команчите идват от изток!
– Ами сега?
– На север!
След време пак:
– Сиуксите идват от север.
– Какво ще правим?
– На юг!
Пак бягат. Пак спират.
– Навахите идват от юг.
– И какво ще правим сега?
Индианецът се замисля и казва:
– Какво имаш предвид като казваш „ние“, бледолики?

Говорят си двама индианци.
– Не смяташ ли, че бледоликите имат много тъпи имена: Джон, Питър, Стивън…
– Прав си, Кучи Гъз.

Каубой си наема стая в хотел. След малко портиерът го вижда, че се качва с коня си по стълбите и се провиква:
– Ама господине, какво правите! С кон по стълбите, как може!
– Какво да правя, като му прилошава в асансьора?

Винету, Поразяващата ръка и един бял замръкнали в саваната. Но тъкмо да се устроят за сън, видели в далечината къща. Отишли до нея, но вътре било тъмно.
Влезнал Винету. Чуло се „Туп“, и излезнал с цицина на главата. Влезнал и Поразяващата ръка. Пак се чуло „Туп“, и той излезнал с една цицина.
Влязъл белия и се чуло „Туп“, „Туп“. Винету казал:
– Нашият бял брат настъпи два пъти мотиката!

Европеец се кани да се изкъпе в Амазонка. Индианец му казва:
– Господине, не се къпете тук, пълно е с крокодили.
– Има ли място без крокодили, където мога да се изкъпя?
– Да, по близо до океана.
– Сигурен ли сте?
– Сигурен съм, там крокодили няма, защото се страхуват от акулите.

Страната на Марлборо. Каубоят Джим се е обесил. Вдовицата му отива при отчето, за да съобщи за кончината му.
Свещеникът се опитва да я утеши:
– Господ прибра Джим при себе си…
– Това – добре, но защо с ласо?

Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
– Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра – не трепвам, вече е на 10 метра – не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой продължава:
– Ей, ама да знайте, че и аз съм мно’о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня’а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато… разбърквал жаравата с хуя си.

Някъде из Дивия Запад. Шерифът сяда на бара и си поръчва вино с мезе сирене. Барманът му носи парче швейцарско сирене.
Шерифът дълго се взира в дупките на сиренето и накрая казва:
– Хари, още една престрелка в твоя бар и ще го затворя!