…събуждам се сутринта след страшен запой, и гледам – нищо ми няма!
Лежа си кротко в канавката, якето ми го няма, дънките ми ги няма, портмонето ми го няма, часовника ми го няма… Абе изобщо – нищо ми няма!

След Нова година един пиян върви по улицата, и пита един минувач:
– Как да стигна до гарата?
– Значи, тръгваш оттук все направо…
– Ясно. – прекъсва го пияния. – Никога няма да стигна дотам значи…

Трима наркомани, яко надрусани вървят по пътя. Единият казва:
– Пичове, да вземем едно такси, а?
Останалите двама се замислили и отговарят:
– Става… Само че, за да не ни усети шофьорът, че сме надрусани, ще седнем и ще стоим тихичко.
Спрели те едно такси и се качили. Сядат и мълчат. След пет минути шофьорът пита:
– Момчета, вие кво, да не сте се надрусали?
– Как разбра?
– Ми как, седите ми тука тримата на предната седалка и си мълчите…

На сутринта след празника пред блока със вой спира линейка, от нея изскача доктор и се засилва по етажите. Звъни на врата, отварят му и пита:
– Вие ли сте викали лекар-махмуролог?

Телефонно запитване проведено сутринта след 31 декември, даде следните резултати:
2% от запитаните от говори с „Да“,
3% – „Ало“,
а останалите 95% имаха затруднения с отговора.

Разговор между приятели:
– Знаеш ли, че е полезно да се ходи бос?
– Наистина е така. Винаги ме боли глава, като се събудя с обувки!

Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва:
– Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те!
Наркоманът:
– Немаш проблеми, маце, тръгваме!
След половин час, девойката ядосано пита:
– Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг…
Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита:
– Кой говори…

Седят двама напушени на една пейка:
– Таам…, – показва единият с пръст далечината.
– Какво там?
– Там…, – замечтано показва пак.
– Да де, какво там, какво?
– Къде?!

Учител по Природознание влиза в час.
– Добър ден, деца. Седнете.
Сяда на катедрата и започва:
– Деца, днес ще говорим за вълка.
Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джоинт.
– Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно.
Облизва джоинта и го захапва.
– С настъпването на зимата…
Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана…
– …отлита на юг…

– Бабо мравке, де така?
– Тичам щурчо за трева. А ти де с таз спринцовка?
– Днес калинката се боцка та съм канен за другар.
– Що ще чиниш ти зимъска?
– Срам не срам ще искам аз от твоя паркизан.
– Аз пък няма да ти дам, гиди дърти наркоман.