Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята.
Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом:
– Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
Сър Джон се прибира късно вечер…
Вечер, дъжд. Английски джентълм…
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена.
След половин час вторият излиза от спалнята и казва:
– Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен.
Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва:
– Е, тя и приживе не беше особено страстна…
Сър Джон е при милейди да изпъл…
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата:
– Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място!
Разменят си местата и слугата веднага „се ориентирал в обстановката“ и задоволил милейди.
– Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.