1 декември, понеделник
06:30, Лапландия

Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха!

22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!

6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли „Санта Клаус, та Санта Клаус“. Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!

7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!

8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да ги хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Особено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е в цикъл… я да си го повикам аз тука…
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!
(Из дневника на Хаяско, джуджето – 8 декември, неделя, работен ден- „12:35- 20:25- Боли, болиииии!“

9 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба…
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
…човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!

12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.

17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. „Мили дядо Коледа, аз съм сам-саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого – бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?“. Наистина много трогателно… колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.

18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много-много обяснения.

19-23 декември, петък-вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път… за повече подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.

24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли… пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!

– Какво ти донесе дядо Коледа?
– Ами разболях се от грип.
– Значи те е посетил не дядо Коледа, а дядо Мраз.

Малко момченце пише писмо до Дядо Коледа:
„Моля те, Дядо Коледа, изпрати ми сестричка!“
След известно време се получило писмо от Дядо Коледа:
„Няма проблем! Изпрати ми майка си.“

Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата – пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник – едно малко ангелче.
Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха…
По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита:
– Къде да я сложа тая елха?
Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче…

– Снежанке, защо ходиш с разголена цица?
– Моят Дядо Коледа си изгуби някъде брадата…
– И какво?
– Така никой не забелязва…

Какво пише в писмото на Лили Иванова до Дядо Мраз?
– Ей, малкия да не ме забравиш за Нова Година?

Двама обратни си говорят след Нова година:
– Ау, миличък, ако знаеш какво ми се случи оня ден… Звъни се на вратата и там един такъв хубав мъж – с едни розовки бузки, един такъв закръгленичък, с една брада…
– А как беше облечен?
– С едни секси червени дрешки… И една торбичка на рамо.
– Ама това е бил Дядо Мраз!
– Аха, значи затова беше толкова хладен към мен отначало…

Точно в полунощ на Нова Година едно момченце вижда как Дядо Мраз се спуска през комина с големия чувал и започва да оставя подаръци под елхата.
– Дядо Мраз, Дядо Мраз! Ама ти наистина съществуваш!
– Ами да. Ама ти ме видя и за съжаление ще трябва да те убия – не ми трябват живи свидетели…

– Защо Дядо Мраз е толкова щастлив?
– Защото знае адресите на всички лоши момичета.