Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
– Давай, Шапчице!
– Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
– Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. – успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! – съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
– Скъпа бабо…

Момиченце се прибира вкъщи след училище. Естествено майката започва да пита, как е било в училище, какво са учили…
– Днес учихме приказката за Червената Шапчица. – отвръща момиченцето.
– И на какво учи децата тази приказка?
– Тя ни учи добре да помним как изглеждат нашите баби.

…
И каква е поуката от приказката, деца?
Не говорете с непознати!
Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.

Среща Вълкът в гората Червената Шапчица. Веднага прави една страшна физиономия и ръмжи срещу нея:
– Давай!
– Ама, чакай, поне да се съблека…
– За кво си ми гола, ма! Виното и баницата давай…

Червената Шапчица, Джеймс Хадли Чейс

… Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
– Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар „Хеклер и Кох“ с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка…

– Каква интересна опашка имаш! – казала Червената Шапчица, сядайки на коленете на Вълка.
– Това не е опашка, ти си още малка и не ги разбираш тия работи. – казал Вълкът. – Я се виж, още мляко около устата имаш.
– То не е мляко… – казала Червената Шапчица и силно се изчервила…

Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: „Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя – добро дело да сторя.“
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
– Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!

Отива Червената Шапчица при баба си и пита:
– Бабо, бабо, защо ти е толкова голяма устата?
Бабата отвръща:
– Щеше да знаеш, Червена Шапчице, ако беше видяла дядо си гол!

Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът:
– Стой! Къде отиваш?
– Ами тръгнала съм към Баба…
– Какво носиш в кошничката?
– Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с…
– А хартия има ли? – прекъсва я Вълчо.

Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът“.
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, извини ни, но вече си курва. Али Баба и 40-те разбойника.“
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
„Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда.“