Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията:
– Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Гарабед:
– Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов.
Съдията:
– Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Мъжът:
– Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него.
Съдията:
– Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Киркор:
– Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…

Гарабед и жена му в съда:
– Господин съдия, тя ми счупи кура!
– Има ли свидетели?
– Какви свидетели? Да извадя да ви покажа!
– Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел!
След 2 месеца:
– Господин Киркор, какво знаете по случая?
– Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: „Тря-я-я-я-с“, и замириса на счупен кур!

Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора.
– Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз.
Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е „жената“. Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно.
– Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства…
Киркор хвърля фаса и процежда:
– Обичам те бе, Гарабед, обичам те…

Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва:
– Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…

На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н.
Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк.
Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил:
– Последна дупка на кавала.

Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие:
– Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
– Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти?
– А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре…
– Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него!
– Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!

– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво.
– Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…

Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
– Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
– Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
– Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
– Ще ме прощавате, но това е козел!

Прибира се Киркор вкъщи и заварва Гарабед да чука жена му в спалнята.
– Абе, Гарабед – започва да нарежда Киркор, – защо така бе, Гарабед! От ей-такива се се знаем, заедно сме израснали, в едно корито са ни къпали, цял живот лошо не сме си сторили… И престани да ебеш докато ти говоря бе!